Артуро Перес-Реверте: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ko:아르투로 페레스 레베르테 |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{писател
{{Биография инфо▼
| име = Артуро Перес
|
| размер =
| описание = Артуро Перес Реверте през 2008
| роден-дата = [[25 ноември]] [[1951]] ▼
| псевдоним =
|
| фон =
| място на раждане = Картаген, Мурсия
| дата на смърт =
| място на смърт =
| работил =
| националност = Испания
| период =
| жанрове = исторически, военен, детективски и хумористичен роман
| теми =
| направление =
| дебют =
| повлиян = Франсиско де Кеведо, Александър Дюма (баща)
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт = http://www.perezreverte.com
| бележки =
}}
'''Артуро Перес Реверте Гутиерес''' (роден в Картаген, област Мурсия на 25 ноември 1951 г.) е испански писател и журналист, член от 2003 г. на Испанската кралска академия. Бивш кореспондент на РТВЕ и репортер отличил се в различни войни и военни конфликти, е автор на поредицата „Приключенията на капитан Алатристе“. Сътрудничи в „ХЛСеманал“, неделна притурка на ежедневниците от групата „Восенто“ с една колона под названието „Патент на Корсаря“.
Докато следва за бакалавър по журналистика, през трите първи години от следването си учи също така и политология. Работи като военен репортер 21 години (1973-1994). Първите му стъпки в журналистиката прави в ежедневника „Пуебло“, където остава 12 години. През 1977, едновременно с тази работа и заедно с колегата си Висенте Талон основава списанието „Дефенса“ (Defensa), което излиза по павилионите през април 1978 и, на който е главен издател докато задълженията му като кореспондент го принуждават да напусне издателството. След като напуска, постъпва в „Телевизион Еспаньола” (Televisión Española), където работи още 9 години до 1994 г..
В началото на 90-те представя по ИНР (Испанско Национално Радио) „Законът на улицата“, нощна радиопрограма, даваща поле за изява на многобройни персонажи от най-различни сфери на живота, по-голямата част от тях престъпници. След това предаването е закрито от Хорди Гарсия Кандау, директор на РТВЕ. Между 1993 и 1994 представя програмата за съвременна черна хроника „Код Едно“, също по Телевизион Еспаньола. Напуска публично от тази програма („съдържа глупости“, твърди в една конференция) преди да представи молбата си за напускане, което прави с едно сурово писмо към директора на „Енте“ , раздава го на масите и закача на дъските за обяви на Тореспаня.
Както излага в „Територио Команче“, той се разделя отвратен, заради липсата на средства и заради политизирането на телевизията. Като военен кореспондент предава въоръжени конфликти от Кипър, Ливан, Еритрея, Сахара, Малвините, Ел Салвадор, Никарагуа, Чад, Либия, Судан, Мозамбик, Ангола, Персийският залив, Хърватия, Босна и т. н. Макар че от всички тях, Войната на Еритрея през 1977 го белязва особено. Той я цитира няколко пъти в статиите си и в романа си „Територио Команче“. В нея изчезва за няколко месеца и едва успява да уцелее, благодарение на приятелите си от партизанския отряд. Веднъж дори се налага да защитава живота си с оръжие.
През 1994 оставя професията си като репортер и се посвещава изцяло на литературата. Започва кариерата си на писател през 1986 г. с издаването на „Майсторът по фехтовка“, макар че вече е публикувал с неголям успех краткия роман „Хусарят“. От 1991 е сътрудник на неделната притурка на вестник „Ел Семанал“ (понастоящем се казва ХЛСеманал).
Досега е публикувал осемнадесет романа и няколко сборници със статии. Романите му „Майсторът по фехтовка“, „Фламандският майстор“ и „Клуб Дюма“ са адаптирани за кино с успех, последния под названието „Деветата порта“ (какъвто е и превода на заглавито на български) и режисиран от Роман Полански. През 2006 се появява на екран филмът „Алатристе“ на Августин Диас Янес, базиран на поредицата Капитан Алатристе и през 2007 „Морската карта“, режисиран от Иманол Урибе.
Заедно с вече споменатата сага за Капитан Алатристе, чието действие се развива в Испания по времето на Фелипе IV и войната на Осемдесетте Години, писателят започва нова сага от исторически романи през 2004 с излизането на „Нос Трафалгар“, творба, която ще служи за въведение на една поредица от сюжети, базирани на Войната за независимост като „Ден на холера“ (Събития от въстанието от втори май) или „Обсадата“ (място от Кадис).
Относно заслугите му като литератор изпъква влизането му в Испанската кралска академия на 12 юни 2003 г. за да заеме място Т (свободно откакто е починал филолога Мануел Алвар през 2001) или удостояването му със званието Доктор хонорис кауза от Картагенския Политехнически Университет на 18 февруари 2004, което е първото дадено от този университет.
Телевизионната адаптация във формат на телевизионен сериал на творбата му „Кралицата на юга“ пожъва голям успех в САЩ.
== Библиография ==
| |||