След [[убийство на Тодор Александров|убийството на [[Тодор Александров]] десницата в организацията е оглавена от неговия помощник [[Иван Михайлов]], като в подготовката на отмъщението участват [[Наум Томалевски]], [[Кирил Пърличев]], [[Петър Шанданов]], [[Кирил Дрангов]], [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], [[Асен Даскалов]], [[Йордан Гюрков]] и други. Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени няколко дейци на [[МФО]] както и ръководителите на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] [[Арсени Йовков]] и [[Георги Занков]]. За предстоящата разправа е уведомен военният министър [[Иван Вълков]]. Повод за разправата е насроченото за 13 септември заседание на ЦК на ВМРО и ръководството на Илинденската организация. Вечерта на 12 срещу 13 септември в [[Благоевград|Горна Джумая]] Дрангов и Шанданов убиват Алеко Василев, подполковник Атанасов и още 20-тина Алекови хора. Пощаден е само ген. Протогеров като единствен останал член на ЦК. На 13 септември са убити Георги Атанасов, Арсени Йовков. Същия ден в [[София]] са убити [[Димо Хаджидимов]] и съдията и офицер от българската армия [[Владислав Ковачев]]. [[Петър Ацев]] е ранен, а Занков успява да се спаси. Разгромени са и привържениците на Алеко Василев в Пиринско. През следващите дни в [[Припечене]] са убити физическите убийци на Тодор Александров - [[Щерьо Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]], в [[Пловдив]] - [[Чудомир Кантарджиев]] ([[17 септември]]), в [[Банско]] - [[Александър Буйнов]] ([[27 септември]]), а в [[Мустафа паша]] - [[Георги Скрижовски]] (февруари [[1925]]).
