Разлика между версии на „Елизабет Вителсбах“

редакция без резюме
м (Grammar: 1;)
==Ранен живот==
Елизабет е най-голямата дъщеря на [[Ото II Вителсбах]], херцог на [[Бавария]], и [[Агнес фон Брауншвайг]].
Баща й е поддръжник на [[Фридрих II]], император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията [[ХохенщауфенХоенщауфен]] – Конрад IV. Сватбата им се състои на 1 септември 1246 в родния й [[Ландсхут]] и превръща династията Вителсбах в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само един наследник – [[Конрадин]] (25. III. 1252 – 29. X. 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на ХохенщауфенитеХоенщауфените.
 
==Бракове и смърт==
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. Съпругът й – император Конрад IV, умира от [[малария]] четири години по-късно. [[Свещената Римска империя|Немската корона]] трябва да премине в ръцете на невръсния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на ХохенщауфенитеХоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство_Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
Пет години по-късно, през 1259, Елизабет се жени за близо единадесет години по-младия от нея Майнхарт, граф на Гориция и Тирол, от когото има шест деца.
Умира на 9 октомври 1273 в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания си през 1268 първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 години и е погребан в същия манастир.
1157

редакции