ДДТ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
правописна грешка
Редакция без резюме
Ред 4:
'''ДДТ''' или '''дихлоро-дифенил-трихлороетан''' (<nowiki>ClC</nowiki><sub>6</sub>H<sub>4</sub>)<sub>2</sub>CHCCl<sub>3</sub> е безцветно, [[кристал]]но [[вещество]], с температура на топене 108&deg;С, което е практически неразтворимо във [[вода]], но с голяма [[разтворимост]] в [[мазнина|мазнините]] и повечето органични разтворители. Обикновено съдържа около 15% от 2,4`-[[изомера]] и се получава от [[хлорал]], [[хлорбензен]] и [[сярна киселина]]. ДДТ се използва като [[инсектицид]] със специфична миризма. Парализира [[нервна система|нервната система]] на [[насекомо|насекомите]], а при топлокръвните животни се натрупва в тялото (в мастната тъкан). За повечето растения не е [[фитотоксичен]]. Употребата на ДДТ е забранена поради вредното действие върху човешкия организъм - уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появяването на тумори и предизвиква много мутации, освен това се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години. Заради ДДТ белоглавите орли са застрашени от изчезване.
 
ДДТ е открит от швейцарския учен Паул Мюлер през 1939 г. През 1948 година той получава [[Нобелова награда за медицина]] за откритието си, тъй като ДДТ било използвано за предотвратяване на епидемии от [[коремен тиф]], [[малария]] и други силнозаразни болести в началото на [[Втората световна война]]. През 19741964 г. фермери в САЩ напръскват огромните си пасища с ДДТ и получават 75 милиона фунта месо в повече; значително се увеличава и млеконадоят.
 
[[Категория:Химични съединения]]