Инфинитив: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Български език: Балкански езиков съюз |
|||
Ред 7:
==Български език==
Характерна особеност на съвременния книжовен български език е липсата на инфинитив. Инфинитивът е съществувал в [[старобългарски език|старобългарския език]], но днес е изчезнал като граматическа категория. Тази форма е заменена от да-конструкция (частицата да, която се поставя пред глагола) под влияние на [[
Инфинитивът в българския език се е пазел непроменен дълго време, но тенденцията му за замяна от да-конструкция се появява още в старобългарския период. Смята се, че инфинитивната форма е успяла да се запази през целия среднобългарски период паралелно с да-конструкции, но не навсякъде е можел да бъде заменен и в такива случаи е съкращавал формата си. Първоначално е отпаднала крайната гласна "и" от окончанието "-ти". През втория етап от съкращаването е отпаднала и съгласната "т". В резултат на тези промени съкратената форма на инфинитива се образува при отпадане на старобългарската инфинитивна наставка -ти (например {{кирилица|казати}} преминава в каза)<ref name="Иван Харалампиев">Иван Харалампиев: Историческа граматика на българския език</ref>.
| |||