Хенри VII: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: eu:Henrike VII.a Ingalaterrakoa |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Монарх
| име=Хенри VII
Line 26 ⟶ 25:
}}
'''Хенри VII'''
Хенри е родственик на [[Джон Гонт]], от извънбрачната връзка на Гонт с Катрин Суинфорд. Въпреки че е ланкастърец, Хенри придобива трона чрез лична борба. В [[битка при Босуърт|битката при Босуърт]] през 1485 г. Хенри побеждава [[Ричард III]], който е убит и Хенри е коронясан за крал на Англия под името Хенри VII. Хенри е определен от съдбата да царува в Англия след 85 години гражданска война. Бракът му с Елизабет Йоркска обединява фракциите [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]] и [[Йорк (династия)|Йорк]] и премахва проблема с наследството на короната. По време на царуването му има 2 бунта, които са ръководени от лица, претендиращи, че са по-близки роднини на
Хенри подсилва монархията чрез редица въведения, с които отслабва властта на благородниците. Той избягва публичните прояви, затова тези които редовно го виждат, са хората на служба в двора. Той създава комитет на поверителния съвет, който е предвестник на съвременния Министерски съвет. Като ръководител на консултантския съвет Хенри създава Съда на звездната Камара, целейки по този начин да усили кралското участие в гражданските и криминалните случаи. Като алтернатива на данъците, налагани от Парламента, той налага заеми и субсидии на благородниците. Недоверието на Хенри към благородниците идва от опита му от Войната на Розите. Умението му да заобикаля решенията на Парламента (по този начин и благородниците) играе решаваща роля при възвръщането мощта на правителството.
Политическата проницателност на Хенри е очевидна в действията му във външната политика. Той се съюзява с [[Испания]] за сметка на [[Франция]], уреждайки брака на Уелския принц Артър с дъщерята на испанските монарси
[[Image:Tudor_Rose.jpg|150px|thumb
Хенри не поддържа връзка с обикновените хора. Той използва благородниците като средство да преобрази средновековното кралско правителство, като по този начин го превърне в ефикасен инструмент за провеждане на кралската политика. Правото и търговията заместват феодалното задължение от Средновековието.
|