История на Албания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Mpb eu (б.), към версия на Peterdx |
|||
Ред 20:
{{раздел-мъниче}}
Реформите на Фан Ноли предизвикват недоволството на консервативните кръгове в страната и [[байрактари]]те се вдигат на бунт. [[
През 1928 година Ахмет Зогу разпуска парламента, свиква учредително събрание и Албания е обявена за наследствена монархия, а самият той - за неин крал. През следващите години Албания силно се сближава с [[Италия]], която под ръководството на [[Бенито Мусолини]] води империалистическа политика. Италия отпуска на Албания значителни заеми в замяна на преференциални мита и откриване на италиански училища в Албания. След като италианците предявяват ултимативно искане за създаване на италиански военни бази в двете основни албански пристанища, въвеждане на обучение по италиански език в албанските училища и получаване на концесии за добива на нефт, Ахмет Зогу напуска Албания с част от хазната.
Ред 33:
== Посткомунистически период ==
След срива на комунистическите режими в [[Източна Европа]] правителството на Албания започва да търси тесни връзки със Запада, с цел да подобри икономическото състояние на страната. По тази причина са направени начални демократични реформи, включително и многопартийни избори през 1991 година. През 1992 година [[Демократическа партия|Демократическата партия]] печели изборите и взема контрол над страната. {{факт|Следват преднамерени икономически програми и демократична реформа, но албанската липса на опит откъм капитализма, довежда до разпространение на пирамидални схеми. Те обаче не са забранени, поради високата корупция в парламента. В резултат на рухването на тези схеми, настава анархия в края на [[1996]] и началото на [[1997]] г, сигнализираща на целия свят, че Албания има нужда от незабавно и интензивно интернационално посредничество.}}
През 1997 година [[Социалистическа партия|Социалистическата партия]] печели парламентарните избори. Президентът [[Сали Бериша]] подава оставка и Социалистическата партия издига на неговата длъжност свой представител – [[Реджеп Мейдани]]. Лидерът на партията [[Фатос Нано]] заема поста министър-председател до октомври 1998 година, когато подава оставка в резултат на много напрегната ситуация в страната, породена от убийството на бележит лидер от Демократическата партия. Неговото място до 1999 година заема [[Пандели Майко]], който е сменен от [[Илир Мета]]. Изборите през 2000 година отново са спечелени от Социалистическата партия.
| |||