Уикипедия

Криминална литература: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{от пренасочване|Криминале}}
Редакция без резюме
Ред 3:
[[Картинка:Paget holmes.png|дясно|175п|мини|[[Шерлок Холмс]] и [[доктор Уотсън]], герои в произведенията на [[Конан Дойл]], илюстрация от сп. „Странд“, 1893 г.]]
 
'''Криминалната литература''' (романи, повести, разкази, в разговорната реч познати като '''криминалѐта''') описва художествено разкриването на загадка, поставена пред главното действащо лице в произведението. Най-често става въпрос за [[убийство]], [[кражба]] или друго [[престъпление]], чийто извършител героят на творбата - детектив, комисар, обикновен гражданин - има за цел да намериразкрие. Наред с традиционният роман-загадка (полицейски роман), се развиват и други жанрове - челен роман, [[трилър]]. Като елемент от сюжета престъплението, неговото разкриване и възмездието над извършителя присъстват в най-различни творби, които критиката и читателите не възприемат като криминални (напр. ''Престъпление и наказание'' на Ф. [[Достоевски]]).
За родоначалник на жанра се смята [[Едгар Алан По]], който в разказа си „[[УбийстваУбийство на улица Морг]]“ за първи път поставя разкриването на престъпление във фокуса на качествена литература, далеч от булевардната. Класически криминални текстове са създадени от британците [[Агата Кристи]], [[Артър Конан Дойл]], [[Гилбърт Кийт Честъртън]]; американците [[Реймънд Чандлър]], [[Дашиъл Хамет]]; французите [[Морис Льоблан]], [[Жорж Сименон]] и др.: английската, американската и френската школа в криминалните четива са най-ярките и разпознаваеми в литературата до края на 20 век, макар че се появяват интересни автори с характерен почерк и от Италия ([[Фрутеро и Лучентини]], [[Андреа Камилери]]), Испания ([[Мануел Васкес Монталбан]]), Австрия ([[Волф Хаас]]), Гърция ([[Петрос Маркарис]]) и други.
 
В България жанрът навлиза постепенно, първоначално с преводи и адаптации. През 30-те и 40-те години продуктивни автори на малки книжки, определяни като криминални романи, са Тотю Иванов Тотев, който публикува и под името Джак Оворбаг (анаграма на Габрово), Цанко Луканов (1915-1988) с псевдоним Дон Лучио, Яни Стойчев (Доктор Янс) и др. Страшимир Енчев, Стефан Бръшнаров (неизв. - 1966), Спас Икономов (1884-1947/8) и [[Павел Вежинов]] използват общ псевдоним - Е. Брин.
След края на Втората световна война и национализирането на издателствата десетина години в България практически не се публикуват криминалните романи. Жанрът се завръща с произведения на [[Павел Вежинов]], [[Богомил Райнов]] и [[Андрей Гуляшки]], които налагат нови негови разновидности, свързани с т. нар. [[:социалистически реализъм]]. Сред продуктивните автори от този период е Христо Минчев, сполучливи са опитите в жанра на Хаим Оливер, [[Стефан Гечев]], който се подписва с псевдонима Венцислав Диаватов, Светослав Славчев (автор на поредицата от кратки текстове за [[инспектор Стрезов]]) и др.
 
След падането на Берлинската стена (1989) и ограниченията пред авторите и издателствата, различните жанрове, свързани с престъплението и разследването, изживяват разцвет. На най-голяма популярност се радват „вулгарните“ романи на [[Христо Калчев]]. Изявени автори на криминални четива от този период са Донка Петрунова, Фани Цуракова, Людмил Георгиев, Марин Дамянов, [[Здравка Евтимова]] и др. Близки до криминалния роман са някои от книгите на [[Алек Попов]], [[Мария Станкова]], Палми Ранчев, [[Кристин Димитрова]] и др.
 
== Библиография ==
 
[[Николай Аретов]]. Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1994, (2 допълнено изд. С.: Кралица Маб, 2007. ISBN: 978-954-533-076-6)
 
[[Категория:Литературни жанрове]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Криминална_литература“.