Медиолански едикт: Разлика между версии

'''Медиоланският''' или '''Миланският едикт''' от [[313]]г. е указ, издаден от двамата [[Август (титла)|августи]] [[Лициний]] и [[Константин I Велики]] в град Медиолан (дн.[[Милано]]). С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии.

След абдикацията на [[Диоклециан]] и [[Максимиан]] през [[305]] г., настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август -[[Галерий]], а Максимиан -[[Констанций Хлор]]. [[Галерий]] назначава за цезар на източните провинции, племенника си -[[Максимин Дая]], а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника [[Флавий Валерий Север]]. През [[306]] г. умира [[Констанций Хлор]]. Армията провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син -[[Флавий Константин]]. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор. Самият Галерий обявява за август [[Валерий Лициний]]. Така през 309 г. римската империя има няколко августи и нито един цезар.

През [[311]] г. в [[София]] Император Галерий издава [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт за толерантност]] за прекратяване на гоненията срещу християните. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това Императора умира. Негов приемник става Лициний. А съюзник с борбата за правото на християнската религия става другия август - Константин. На срещуположните възгледи са [[Максимин Дая]] и [[Максенций]]. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители -Лициний и Константин се срещат в Медиолан. Там издават '''Медиоланския едикт'''. След издаването на му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Двамата августи - Лициний и Константин, за разлика от предшественика си [[Диоклециан]], който виждал в лицето на църквата враг, искали да използват християнството за да засилят своята власт. С тази политическа цел те 2 годни след Сердикийския те издават Миланския едикт с който потвърждават и разширяват признанията за християнската религия.