Медиолански едикт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
След абдикацията на [[Диоклециан]] и [[Максимиан]] през [[305]] г., настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август -[[Галерий]], а Максимиан -[[Констанций Хлор]]. [[Галерий]] назначава за цезар на източните провинции, племенника си -[[Максимин Дая]], а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника [[Флавий Валерий Север]]. През [[306]] г. умира [[Констанций Хлор]]. Армията провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син -[[Флавий Константин]]. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор. Самият Галерий обявява за август [[Валерий Лициний]]. Така през 309 г. римската империя има няколко августи и нито един цезар.
През '''[[311]]''' г. в [[София]] Император Галерий издава [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт за толерантност]] за прекратяване на гоненията срещу християните и за ''допускане изповядването на християнство в империята''. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това Императора умира. Негов приемник става Лициний. А съюзник с борбата за правото на християнската религия става другия август - Константин. На срещуположните възгледи са [[Максимин Дая]] и [[Максенций]]. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители - Лициний и Константин се срещат в Медиолан (дн. Милано). Там издават ''Медиоланския едикт'' в '''[[313]]'''г. признаващ, не сама за зконно допустимо изповядването на християнството, но ''признаващ християнството за равна на другите религия'' в Империята. След издаването на му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Двамата августи - Лициний и Константин, за разлика от предшественика си [[Диоклециан]], който виждал в лицето на църквата враг, искали да използват християнството за да засилят своята власт. С тази политическа цел те 2 годни след Сердикийския те издават Миланския едикт с който потвърждават и разширяват признанията за християнската религия.
В '''[[324]]''' г. след победите на Константин срещу [[Лициний]] при [[Одрин]], [[Босфора]] и на азиатстия му брят при дн. Юскудар (Chrysopolis), на 18 сиптимври 324 г. той се утвърждава като единствен император. Константин I Велики ''обявява християнството за официалнa държавна религия'' на Империята и решава да премести столичата от езическия Рим и нов град който той ще построй на Босфора - Константинопол. Започват меки по налагането и масовизирането на новата вяра. [[353]] г. Едикт за смъртно наказание за всички видове публични религиозни приношения с почитание на идоли. [[354]] г. Eдикт за затваряне на езическите храмове. Горят се библиотеки. Унищожават си статуи. [[356]] г. Едикт за събаряне на езическите храмове и за наказване сас смърт на идолопоклонничеството. [[364]] г. антиезически Едикти от 4ти февруари, 9ти и 11ти септември, 23ти декември, собствеността на храмовете е конфискувана и са забранени домашните ритуали и скрито езичество под стрх от смъртно наказание. [[380]] [[Теодосийй І]] обявява християнството според догмата на Никейският събор е обявено за единствена и задъжителна религия в империята. В [[394]] г. от император [[Теодосийй І]] са забранени олимпийските игри като езически, край на античността, начало на средновоковието.
==Вижте съжто==
| |||