Медиолански едикт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
През '''[[311]]''' г. в [[София]] Император Галерий издава [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт за толерантност]] за прекратяване на гоненията срещу християните и за ''допускане изповядването на християнство в империята''. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това Императора умира. Негов приемник става Лициний. А съюзник с борбата за правото на християнската религия става другия август - Константин. На срещуположните възгледи са [[Максимин Дая]] и [[Максенций]]. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители - Лициний и Константин се срещат в Медиолан (дн. Милано). Там издават ''Медиоланския едикт'' в '''[[313]]'''г. признаващ, не сама за зконно допустимо изповядването на християнството, но ''признаващ християнството за равна на другите религия'' в Империята. След издаването на му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Двамата августи - Лициний и Константин, за разлика от предшественика си [[Диоклециан]], който виждал в лицето на църквата враг, искали да използват християнството за да засилят своята власт. С тази политическа цел те 2 годни след Сердикийския те издават Миланския едикт с който потвърждават и разширяват признанията за християнската религия.
В '''[[324]]''' г. след победите на Константин срещу [[Лициний]] при [[Одрин]], [[Босфора]] и на азиатстия му брят при дн. Юскудар (Chrysopolis), на 18 сиптимври 324 г. той се утвърждава като единствен император. Константин I Велики ''обявява християнството за официалнa държавна религия'' на Империята и решава да премести столичата от езическия Рим и нов град който той ще построй на Босфора - Константинопол. Започват
|