Водни гъби: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
 
[[Картинка:Elephant-ear-sponge.jpg|дясно|мини| Оранжево слонско ухо(Elephant ear sponge)]]
'''Водните гъби''' (''Porifera'') са [[тип (биология)|тип]] [[животни]]. Те са прости неподвижно прикрепени животни, живеещи предимно във водата. Хранят се като изпомпват вода през телата си, за да филтрират хранителните частици в нея. Водните гъби са сред най-простите животни. Без истински [[тъкан]]и ([[паразои]]), те нямат [[мускул]]и, [[нерв]]и и вътрешни [[орган (анатомия)|орган]]и. Тяхната прилика с колониалните [[Choanoflagellata]] показва вероятен еволюционен скок от [[едноклетъчни]] към [[многоклетъчни]] организми. Познати са около 50007500 съвременни вида, които се прикрепят към повърхности навсякъде от зоната на приливите и отливите до дълбочини от 8500 m и повече. Известни са [[фосил]]и на водни гъби чак от [[Предкамбрий|Предкамбрия]], като често се откриват нови видове.
При водните гъби липсват трайно диференцирани клетки. Могат да се редиференцират. При водните гъби се наблюдават следните типове тела: аскон, сикон и леукон. Последният е най-съвършен. Водните гъби се размножават полово и безполово. Безполовото размножаване е посредством външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване в основата на тялото се образуват израстъци, които постепенно нарастват. При вътрешното пъпкуване в мезоглеята се образуват гемули, които са и средство за преживяване на неблагоприятните условия. Повечето водни гъби са хермафродити, но има и разделнополови. Оплождането е вътрешно. Развитието е метаморфоза с ларвни стадии, които са подвижни. Ларвата има два слоя- ектодерма и ендодерма, съответно външен и вътрешен. Ектодермата дава началото на вътрешният телесен слой, а ендодермата- на външният. Тази особеност в развитието се наблюдава единствено при представителите на водните гъби. Има два типа ларви- амфибластула и паренхимула.
{{животни-мъниче}}