9-а армия (Вермахт): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: uk:9-а армія (Третій Рейх) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Военна част
| име = 9-та армия {{Br}} ''9. Armee''
| картинка =
| картинка_описание =
| дати = [[15 май]] [[1939]] - [[8 май]] [[1945]] г.
| държава = [[Картинка:Flag_of_Germany_1933.svg|23px]] [[Нацистка Германия]]
| клон = [[Сухопътни войски]]
| тип = общовойскова
| роля =
| размер =
| командна_структура =
| гарнизон = [[Група армии „Център“]]
| гарнизон_етикет =
| прякор =
| покровител =
| мото =
| цветове =
| цветове_етикет =
| марш =
| талисман =
| екипировка =
| екипировка_етикет =
| битки = [[Първа световна война]]
[[Втора световна война]]{{Br}}
- 1940 г.
* [[Битка за Франция]]
- 1941 г.
* [[Операция Барбароса]]
* [[Битка при Смоленск (1941)|Битка при Смоленск]]
- 1942 г.
* [[Операция Марс]]
- 1943 г.
* [[Битка при Курск]]
- 1944 г.
* [[Операция Багратион]]
| известни_командири = Фелдмаршал - [[Валтер Модел]]
| годишнини =
}}
'''9-та армия''' ({{Lang-de|9. Armee}}) е полева армия воюваща през [[Втората световна война]]. Сформирана е на [[15 май]] [[1940]] г. под командването на [[генерал-полковник]] [[Йоханес Бласковитц]].
==
Първото си участие армията прави при [[Линия "Зигфрид"]], a по-късно и в [[Битка за Франция|Битката за Франция]]. След Френската кампания тя остава като стратегически резерв, пригодена за кратки сражения.
==
До края на [[1941]] г. 9-та армия заедно с [[Група армии „Център“]] са в пълна готовност за инвазията в [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. В началната фаза на [[Операция Барбароса]] тя оформя южните клещи от масивно обкръжаване на съветските войници разположени в [[Бялисток]], с подкрепящата ги [[4-та армия (Вермахт)|4-та армия]], оформяща северните клещи. Армията продължава усърдно и дълбока да напредва в оформянето на други клещи в близост до [[Смоленск]]. Въпреки, че успех и в обкръжението на съветските войски се дължеше предимно на голямото разстояние тя трябваше да покрива много от съветските войници избягали в джобовете.
Освен това [[Фюрер|фюрера]] забелязал, че само с тези 2 армии не може да нанесе силен удар, затова той внезапно променил стратегията си и изпратил част от танковите войски на [[Група армии „Център“]] за северната и южната част на фронта, където е заплануван ударът, който ще нанесе сериозни икономически щети на Съветския съюз.
9-та армия остава неподвижна до октомври 1941 г., когато Хитлер решава да стартира дългоочакваната си атака срещу [[Москва]].
==
От [[1942]] г. армията остава в защитни позиции на около 200 мили извън Москва, когато германската тяга решава да концентрира офанзивата си в южната половина на Русия. В течение на това, [[СССР]] започва своята голяма офанзива наричана „''[[Операция Марс]]''“ срещу [[Група армии „Център“]], но въпреки това добре окопаната група армии „Център“ успява с значителни и тежки загуби да отблъсне офанзивата.
==
С началото на [[1943]] г. Германците отново се опитват да си върнат набраната инерция на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] като започват масовото затваряне на клещите при [[Курск]], където 1/6 от Червената армия е заела позици за отбраната. Битките се водат от германската 9-та армия, [[2-ра танкова армия (Вермахт)|2-ра танкова армия]], [[4-та танкова армия (Вермахт)|4-та танкова армия]] атакуващи от север, както и армии отряд "Кемпф" сражаваща се на юг. Руснаците смятат, че най-тежкия удар ще бъде направен от севера и по тази причина те засилват значително сектора срещу 9-та армия. До юли на същата година 9-та армия е станала най-голямата армия, някогаш пробвана в боевете от германците, която превъзхожда по числен състав дори и известната [[6-та армия (Вермахт)|6-та армия]] с 335,000 войника и 600 танка.
Въпреки тов в напредването от севера тя не успява да пробие силно укрепената [[железопътна гара]] ''Ponyri'', което щеше да и донесе бързо напредване до [[Курск]]. След тежките си загуби при жп гарата, тя е изтласкана от съветската офанзива в по-северната част, която била за момент не окупирана.
== 1944 г. ==
През първата половина на [[1944]] г. армията намаляла числено, затова тя получила няколко необходими [[мина|мини]] и храна спуснати с парашут, с което да продължи защитата на областта при [[Бобруйск]].
С идването на лятото обаче руснаците стартирали [[Операция Багратион]], чиято обща цел била пълното унищожаване на [[Група армии „Център“]]. Самата 9-та армия, която била част от щаба на групата армии претърпяла големи загуби, откъдето почти 80,000 души загинали а други 65,000 били взети в плен. Близо 40% от нея е унищожена, но с идването на есента и зимата тя е възстановена от Италианските части, след което взима участие в отбраната на [[Варшава]].
== 1945 г. ==
От [[12 януари]] [[1945]] г. [[СССР]] започва дълго очакването си нахлуване в [[Германия]], с което 9-та армия е принудена да се изтегли в по задни позиции, докато била разположена на запад до река [[Одер]]. Три от формаците на армията били натоварен със задачата да защитават [[Зееловски възвишения|Зееловското възвишения]] (''Seelow Heights''), който се пада последният защитим регион преди Берлин.
В северната част е разположен ЦИ армейски корпус, в центъра [[генерал от артилерията]] [[Хелмут Вайдлинг]] командващ [[6-ти танков корпус]], а от юг във височините пред германската [[столица]] е разположен [[11-ти СС танков корпус]]. Освен тези части на юг от [[Франкфурт (Одер)|Франкфурт]] (защитаван от [[Франкфурт Гарисън]]) воюва [[5-ти СС планински корпус]].<ref>Beevor, Antony. p.255</ref> До края на януари същата година армията била почти разбита, като намаляла с 100,000 войника, 800 танка и оръдия срещу атаките на Руснаците, които наброявали 1,000,000 войника, 10,000 танка и оръдия.
Оцелелите от 9-та армия, които не са били убити и не са се предали на Руснаците по време на пробива, успяват да пресечат река [[Елба]], но по-късно се предават на американците.
=== Части на подчинение ===
{| class="wikitable"
|-
!Дата!!Армии
|-
|colspan=2 | ''' 1941 г.'''
|-
| Юни
| 3-та танкова група, 2-и, 5-и, 6-и и 8-и армейски корпус
|-
|colspan=2 | ''' 1941 г.'''
|-
| Декември
| 6-и, 23-и и 27-и армейски корпус
|-
|colspan=2 | ''' 1943 г.'''
|-
| Юли
| '''41-и танков корпус''': [[18-та танкова дивизия (Вермахт)|18-та танкова дивизия]], 86-та и 292-та пехотна дивизия{{Br}}'''46-и танков корпус''': 7-ма, 31-ва, 102-ра и 258-ма пехотна дивизия{{Br}}'''47-и танков корпус''': [[2-ра танкова дивизия (Вермахт)|2-ра]], [[9-та танкова дивизия (Вермахт)|9-та]] и [[20-та танкова дивизия (Вермахт)|20-та танкова дивизия]], 6-та пехотна дивизия{{Br}}'''20-и армейски корпус''':45-та, 72-ра, 137-ма и 251-ва пехотна дивизия{{Br}}'''23-и армейски корпус''': 216-та и 383-та пехотна дивизия
|-
| Октомври
| 41-и танков корпус, 23-и и 55-и армейски корпус
|-
|colspan=2 | ''' 1944 г.'''
|-
| Юни
| 41-и танков корпус, 35-и и 55-и армейски корпус
|-
|colspan=2 | ''' 1945 г.'''
|-
| Март
| '''5-ти СС планински корпус''': 32-ра СС гренадирска дивизия{{Br}}'''11-и армейски корпус:''' [[25-та танкова-гренадирска дивизия (Вермахт)|25-та танкова-гренадирска дивизия]] и 712-та пехотна дивизия{{Br}}'''101-и армейски корпус''': пехотна дивизия „Берлин“ и „Дьобериц“
|-
|}
=== Командири ===
* Генерал-полковник [[Йоханес Бласковитц]] (15 май 1940 - 29 Май 1940 г.)
* Генерал-полковник [[Адолф Щраус]] (30 май 1940 - 14 януари 1942 г.)
* Фелдмаршал [[Валтер Модел]] (15 януари 1942 - 3 ноември 1943 г.)
* Генерал-полковник [[Йозев Харп]] (4 ноември 1943 - 19 май 1944 г.)
* Генерал от пехотата [[Ханс Йордан]] (20 май 1944 - 26- юни 1944 г.)
* Генерал от танковите войски [[Николаус фон Форман]] (27 юни, 1944 г - 31 август, 1944)
* Генерал от танковите войски [[Смило фон Лютвиц]] (1 септември 1944 - 19 януари 1945 г.)
* Генерал от пехотата [[Теодор Бусе]] (20 януари 1945 - 2 май 1945 г.)
== Вижте също ==
Line 33 ⟶ 119:
* [[Танкова дивизия Курмарк]]
== Източници ==
;Цитати
{{Reflist}}
;Библиография
* Beevor, Antony. ''Berlin: The Downfall 1945'', Penguin Books, 2002, ISBN 0-670-88695-5
{{Шаблон:Армии на Вермахта}}
[[Категория:Армии на Вермахта]]
| |||