Второ търновско въстание: Разлика между версии

През 80-те години на [[17 век]] са налице благоприятни условия за българските освободителни опити. През [[1683]] година огромна 200 000-хилядна турска армия се отправя към [[Виена]], за да превземе града. След нанесеното ѝ [[битка при Виена|съкрушително поражение]] във войната се включват [[Полша]] и [[Венецианска република|Венеция]], а по-късно и [[Русия]]. Тези три държави заедно с [[Австрия]] се обединяват в [[Свещена лига]] през 1686 г.и предприемат широко настъпление на [[Балканите]]. В такава обстановка в българските земи избухват 3 въстания – Второто търновско, [[Чипровско въстание|Чипровското]] и [[Карпош|Карпошовото]].

Въстанието избухва през [[1686]] година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от [[Велико Търново|Търново]] до [[София]], където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в [[Рилския манастир]], откъдето се прехвърлят в Русия.

Информацията за въстанието е известна само от един извор — хрониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният и характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда“, обслужваща политическите интереси на Русия през [[19 век]]. Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център [[Арбанаси]] по същото време.