Спиридон Габровски: Разлика между версии

редакция без резюме
(добавки)
Редакция без резюме
Спиридон е роден в [[Габрово]] през първата половина на XVIII век. Още съвсем млад заминава за [[Света гора]], където става [[монах]] и прекарва дълги години в [[Зографски манастир|Зографския]] и [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Между 1747 и 1763 година, поради несъгласие между монасите в българския и сръбския манастир, се премества в [[Илинския скит]] на [[Пантократор (манастир)|Пантократорския манастир]], при основателя на този скит, украинеца [[Паисий Величковски]].
 
През 1763 година Паисий Величковски напуска Света гора и заминава за [[Молдова]] със 64 монаси, един от които е Спиридон Габровски, по това време един от най-усърдните му ученици с духовен сан [[йеросхимонах]]. Заедно със своя учител Спиридон посещава молдовските манастири [[Драгомирна]] и [[Секул]], а през 1779 година се установява в манастира [[НямцуНямц]] край [[Яш]]. Там той остава до смъртта на своя учител и наставник, който е станал игумен на манастира малко след тяхното пристигане там. Спиридон Габровски използва библиотеката на манастира, за да допълни познанията си и през 1792 година успява да завърши книгата си „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]“. Освен основния си труд, Спиридон Габровски преписва жития на светци, превежда от гръцки език богослужебни книги, редактира някои вече направени преводи, съставя служба на [[Теодосий Търновски]], към която пише интересен предговор.
 
През 1794 година Паисий Величковски умира и Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България, като за кратко пребивава в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. В началото на XIX век се връща на Атон и се установява пак в Илинския скит, на който става настоятел - трети по ред след отец Паисий Величковски.
Анонимен потребител