Георги Капчев: Разлика между версии

От февруари 1893 до март 1894 година Капчев отбива военната си служба в българската армия и до 1902 година е адвокат в [[Русе]]. От 1894 година Капчев се включва активно в живота на македоно-одринската емиграция в България. Той е сред основателите на Македоно-одринското дружество в Русе и негов пръв председател до юни 1895 година. Дружеството участва в [[Първи македонски конгрес|учредителния конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]] в София в 1894 година. В Русе Капчев поддържа тесни връзки със своя съгражданин от Охрид и ръководител на [[Офицерски братства|Офицерското братство]] в града капитан [[Александър Протогеров]]. След [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] Капчев заедно с [[Методий Кусев]], [[Георги Паунчев]] и [[Илия Георгов]] е член на делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония. Капчев е делегат на [[Втори македонски конгрес|Втория македонски конгрес]] в София през декември 1895 година, като участва в седемчленната законодателна комисия, която преработва „Статутите“ на организацията от Първия конгрес. В 1896 година Капчев е сред лидерите на шестхилядния митинг в Русе срещу опитите за вдигане на схизмата срещу [[Българска екзархия|Екзархията]], а в 1897 година издава възвание срещу турските репресии при [[Винишка афера|Винишката афера]].

 

 

{{цитат|Политическата бъдъщност на Македония по видимому е на страната на българите предвид факта, че по-голямата част от населението се именува българи... Българските политически аспирации в Македония са щетни поради факта, че аспираторите мислят, че българското дело в Македония е пропаганда; а това е съвсем криво, тъй като Македония е по-българска от освободена България, което е доказала фактично на дело, във време църковната борба за самостоятелност през 1860 - 1872 г., гдето водителите на тая църковнополитическа борба са били македонци, които преимуществено са носили най-големи морални и материални тежини.}}