Разлика между версии на „Кутмичевица“

8 байта изтрити ,  преди 9 години
некоректни източници; без карта не по темата и др.
(некоректни източници; без карта не по темата и др.)
[[Картинка:Albania map-ru.svg|thumb|250px|Албания , на юг от р. Шкумбини и на изток от крайбрежието е Кутмичевица]]
[[Картинка:Albania Bulgarian minority.jpg|thumb|250px|Българи в Албания днес]]
[[Картинка:Kutmichevitsa.jpg|thumb|250px|Крепости в Кутмичевица]]
[[Картинка:Berat Castle, Albania.JPG|thumb|ляво|100px|Средновековната българска крепост]][[Image: Berat Church.jpg|thumb|ляво|100px|Църквата „Света Троица“ в Бялград (Берат)]][[Файл:Berat.jpg|thumb|ляво|100px|Изглед от Бялград (Берат)]]
'''Кутмичевица''' е [[историческа област|историческа]] българска [[област]], заемаща [[територия]] приблизително на днешна Южна [[Албания]]. Тук все още живеят немалко българи {{източник|}}.
== Граници и география ==
Границите на областта се ограничават на север от [[река]] [[Шкумби]] и хребета [[Черменика]] (приемани също така за [[граница]] между [[Северна Албания|Северна]] и [[Южна Албания]], както и между [[геги]] и [[тоски]]), на североизток и изток от [[Македония (област)|Македония]] се отграничава посредством [[Охридско езеро|Охридско]]то и [[Преспанско езеро]], на югоизток и юг граничи с исторически [[Епир]], а на запад се ограничава [[равнина|равнини]]те по днешното [[Адриатика|адриатическо]] албанско [[крайбрежие]], известни като [[Музакия]] или ''Саврово поле'' - виж [[епархии на Охридската архиепископия]]. <ref>{{cite book |last= колектив |first= от автори |authorlink= от автори колектив |title= Българите-атлас |year= 2001 |publisher= ИК ТанНакРа, София, ISBN 954-9942-19-8}}</ref>{{източник|}}
 
Районът от областта разположен между реките [[Девол (река)|Девол]] и [[Осъм (Албания)|Осъм]] е известен през средновековието като ''Междуречие''. <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>{{източник|}}
 
В Кутмичевица са планините [[Морава]], [[Галичица]] - [[Суха гора (Преспа)|Суха гора]], [[Грамос|Грамош]], [[Ябланица]], [[Мокра|Мокренска]], [[Немерчка]], [[Гриба]] с най-висок връх [[Кендревица]], [[Островица (Албания)|Островица]], [[Томор]] (дн. Томори), [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]], езерата [[Звирина]], [[Охридско езеро|Охридско]], [[Малко Преспанско езеро|Мало]] и [[Преспанско езеро|Голямо Преспанско]], a също крепостите и селищата [[Берат|Белград]] (дн. Берат), [[Девол]] (дн. с. Звезда), [[Корча|Горица/Корица]] (дн. Корча), [[Гирокастро|Дринопол]] (дн. Гирокастро), [[Тепелена]] , [[Воскопоя|Моско поле]] (дн.Воскопой/Воскопоя), [[Елбасан|Нови град]] (дн. Елбасан), [[Глава|Гавиница]] (дн. Глава или Балши), [[Балши|Дреново или Главиница]] (дн. Балши), [[Люшня]], [[Делвина|Делвино]] (дн. Делвине), [[Блаце]], [[Трен|Тран]] (дн. Трен), [[Зарадище]], [[Черник]], [[Пороища]], [[Коница]] (от гръцката страна на границата), [[Ерсека]], [[Продан (Окръг Колония)|Продан]], [[Борова|Борово]], [[Борова|Борово]], [[Рехова (Окръг Колония)|Рахово/Раково]] дн. Ракова/Рехова,[[Кучова]], [[Рогозина]], [[Малики]], [[Билища]], [[Полични]], [[Божиград|Вишеград]] (дн. Божиград), [[Беловода]], [[Чоровода]], [[Селеница]], [[Лесковику|Лесковик]] (дн. Лесковику), [[Старово]], [[Поградец]], [[Леска (Мала Преспа)|Леска]], [[Цере]], [[Пустец]], [[Зърновско]], [[Шулин]], [[Глобочени]], [[Долна Горица]], [[Горна Горица]] и [[Туминец]] (Безмище), [[Бобощица]], [[Дреново (Окръг Корча)|Дреновяне]], [[Билища]], [[Връбник]] и т.н.
Областта е тясно свързана с [[История на България|българската история]], и тези земи имат висок принос в създаването и разпространението на [[българи|българска]]та [[писменост]], [[старобългарски език]] и [[култура]]. В [[Берат|Белграт]] (дн. Берат) тук са запазени мощите на българските просветители ученицш но [[Кирил и Методий]] - [[Горазд|Свети Горазд]] и [[Ангеларий|Свети Ангеларий]].
 
Областта е населена още от [[6 век]] от [[славяни]] от българската група и [[древни българи]] на [[Кубер]] (известни като ''куберови българи''), настанили се по тези земи идвайки тук [[Панония]].{{източник|}} Територията на областта е присъединена през [[842]] година към [[Първа българска държава|първата българска държава]] от [[кан]] [[Пресиян]].
 
Кутмичевица остава в границите на България до окончателното завоюване на [[държава]]та от войските на [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] през [[1018]] година. Последният български [[цар]] на Първото българско царство [[Пресиян II]] (кръстен на владетеля присъединил тези земи към българската държава) именно оттук&nbsp;— от [[планина]]та [[Томор]]ица отстоява [[независимост]]та на България, осъществявайки отчаян отпор срещу византийските завоеватели.
 
Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през [[1040]] и [[1072]] години&nbsp;— водени от [[Петър Делян]] и [[Георги Войтех]]. През [[1203]] година областта е върната в пределите на [[Втора българска държава|втората българска държава]] от [[Калоян]]. След царуването на [[Иван Асен II]] Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините [[1262]] - [[1277]] от управлението на [[Константин Тих]], е в границите на [[Търновско царство|Търновското царство]]. Впоследствие, и след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]], е в границите на [[Византия]], докато [[Стефан Душан]] не присъединява Кутмичевица към основаното от него [[Душаново царство]]. След разпада на царството през [[1371]] година, предшествано от загубата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]], Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар [[Иван Александър]] - [[Иванина Комнина]] и дъщеря и&#768; от [[Балша II]] - [[Ружица Балшич|Ружа]]. След [[битка при Балши|битката при Балши]], Кутмичевица изпада във [[васал]]на зависимост от [[Османска империя|османците]], а през [[1417]] година е окончателно завладяна и присъединена към Османската империя. <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>{{източник|}}
 
С образуването на независима албанска държава след края на [[Първа световна война|Първата световна война]], територията на областта е включена в състава на [[Албания]] заедно със [[Северен Епир]].
 
== Значение ==
Областта в нейната българска история оказва огромно влияние за формирането, утвърждаването и развитието на старобългарския език и култура.{{източник|}} На територията на Кутмичевица е образувана ''Дебричко&nbsp;— Величката епархия'' на [[БПЦ]], чийто първи [[епископ]] по волята на [[Борис I]] в годините от [[886]] до [[893]], е [[Климент Охридски]].
 
== Източници ==
 
 
 
== Бележки ==
<references />