Градско (община Градско): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
==История==
Източно от селото се намират останките на древния град [[Стоби]]. Именно от близостта на днешното село до градището произхожда и името на Градско. Самото селище Стоби е опустошено и изоставено след [[земетресение]] през [[518]] г. след Христа, а по късно околността става известна като '''Пустия град''', '''Пустоград'''.
В 19 век Градско е българско село във Велешка кааза, Нахия Клепа на [[Османска империя|Османската империя]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Градско е посочено като село с 11 домакинства и 49 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Градско има 110 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 158.]</ref>
Ред 33:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 3 души от Градско са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото остава в [[Сърбия]].
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
При българското настъпление срещу Сърбия по време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] на 31 октомври и 1 ноември 1915 година край Градско се разиграва тежко сражение между френски части и [[Пета пехотна дунавска дивизия]].
На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва Пустоград (Pustograd) като руини, а Градско като българско християнско село.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref>
Малкото някога село Градско разположено на стратегическия път свързващ [[Скопие]] със [[Солун]] се развива изключително интензивно покрай железопътната линия и изградената на нея [[ЖП гара|гара]]. Отдалечеността на гарата с около 2 км в източна посока от селото е причината да се изгради новото Градско край самата гара.
| |||