|
}}
'''Албер Клод''' ({{lanmg-fr|Albert Claude}}, [[24 август]] [[1899]] — [[22 май]] [[1983]] година) е белгийски биолог, който получава [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през 1974 г., заедно с [[Кристиан дьо Дюв]] и [[Джордж Емил Паладе]]. Учи инженерство, а след това медицина (в университета в [[Лиеж]], [[Белгия]]). През зимата на 1928-29 г. работи в [[Берлин]], първо в ''Institut für Krebsforschung'', а след това в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ в Далем. През лятото на 1929 г., Клод се присъединява към института „Рокфелер“. Докато работи в [[Рокфелеровски университет|Рокфелеровия университет]] през 1930-те и 1940-те, той използва [[електронен микроскоп]], за изучаване на [[Клетка|клетки]], което задълбочава научното разбиране на клетъчната структура и функции. Клод открива [[хлоропласти]]те в клетката.
'''Albert Claude''' (24 August 1899 – 22 May 1983) was a [[Belgium|Belgian]] [[biologist]] who shared the [[Nobel Prize in Physiology or Medicine]] in 1974 with [[Christian de Duve]] and [[George Emil Palade]]. He studied engineering, and then medicine (at the [[University of Liege]], Belgium). During the winter of 1928-29 he worked in [[Berlin]], first at the Institut für Krebsforschung, and then at the [[Kaiser Wilhelm Institute for Biology]], [[Dahlem]]. In the summer of 1929 he joined the Rockefeller Institute. While working at [[Rockefeller University]] in the 1930s and 1940s, he used the [[electron microscope]] to make images of [[cell (biology)|cells]] which deepened the scientific understanding of cellular structure and function. He discovered the chloroplasts in the cell.
In 1930, Claude discovered the process of [[cell fractionation]], which was groundbreaking in his time. The process consists of grinding up cells to break the membrane and release the cell's contents. Claude then filtered out the cell membranes and placed the remaining cell contents in a [[centrifuge]] to separate them according to mass. He divided the centrifuged contents into fractions, each of a specific mass, and discovered that particular fractions were responsible for particular cell functions.
InПрез 1949, heг., becameтой Directorръководител ofна theинститута [[InstitutЖул Jules BordetБорде]], ''Centre des Tumeurs de l'Université Libre de Bruxelles'' ofна the [[''Université Libre de Bruxelles]]'' (ULB) inв [[BrusselsБрюксел]], whereкъдето heостава would stay untilдо 1970 г.
През 1970 г., заедно с Джордо Паладе и [[Кейт Портър]], лод е награден с ''[[Louisa Gross Horwitz Prize]]'' на [[Columbia University]]. За откритията си по отношение на структурната и функционална организация на клетките, Клод, получава през 1974 г. Нобеловата награда за физиология или медицина, заедно с ученика си Джордж Паладе и [[Кристиан дьо Дюв.
In 1970, together with [[George Palade]] and [[Keith R. Porter|Keith Porter]] he was awarded the [[Louisa Gross Horwitz Prize]] from [[Columbia University]]. For his discoveries concerning the structural and functional organization of cells, Claude received the 1974 Nobel Prize in Physiology or Medicine, which he shared with his student [[George Palade]] and [[Christian de Duve]].
==Външни препратки==
|
