Дзига Вертов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sv:Dziga Vertov
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{Биография инфо
| име= Дзига Вертов (ляво)
Line 19 ⟶ 20:
Режисьорът на „Човекът с кинокамерата” (1929) и „Ентусиазъм (Донбаска симфония)” (1930) полага новаторската си естетика върху солидна основа. По време на своята работата върху първия от споменатите филми Вертов проучва перцептивното отношение на зрителя към самия екран, като поставя на задната стена на киносалона камери, които следят реакциите на седящите в залата. При работата върху втория филм провежда лабораторни експерименти, чиято цел е да се установи кои шумове имат най-голямо емоционално въздействие върху човека.
 
Като имаме предвид математическата прецизност, с която е осъществен монтажът в „Човекът с кинокамерата”, поразителната [[фонограма]] на „Ентусиазъм”, който е първият руски звуков документален филм, и факта, че в теоретичните си трудове режисьорът обръща голямо внимание на психологията на възприятието и на емоционалното въздействие на кинотворбите, е ясно, че усилията, които е положил Вертов при заниманията си с музика, психология и математика (наука издигана в култ от „ЛЕФ” и конструктивистите), не са били напразни.
 
До Вертов в кинохрониката за най-важен момент се смята, както пише Пол Рота, „бързината, с която брътвежите на някой политик (отправил суров взор към кинокамерата) стигат до ушите на няколко милиона сравнително безразлични хора.”[1] Руският режисьор коренно променя жанра.