Илия Гарашанин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.3) (Робот Добавяне: cs:Ilija Garašanin |
|||
Ред 10:
'''Илия Гарашанин''' е [[Сърбия|сръбски]] [[министър-председател]], вътрешен и [[външен министър]], [[политик]] и държавник от [[19 век]].
Илия Гарашанин и неговото Начертание
== Биография ==▼
Илия Гарашанин е сръбски министър-председател и държавник през 19 век
Съдържание
1. Биография
2. Кариера
3. Анализ на Начертанието
4. Извод
4. Източници
5. Вижте още
Роден през 1812 в семейство на богат търговец. Баща му е Милутин С. Гарашанин, който е един от водачите на уставобранителите. Уставобранителите са противници на династията Обреновичи и поддържат династията Карагеоргевичи. Илия Гарашанин завършва гръцкото училище в Земун и после помага на баща си в търговията. Баща му е убит от хората на Милош по време на Милетината буна.
Кариера
Бащата му е поддържал близки отношения с княз Александър Караджорджевич. Благодарение на тези връзки Илия Гарашанин е нает за митничар. По-късно през 1842 Вучич го назначава за негов помощник и постепенно ги оставя изцяло в негови ръце. През 1855 Илия Гарашанин създава Полицейски закон с който полицията е можела да наказва за малки провинения и при подчинение на нейните разпоредби. В периода на 1852-1853 той е министър-председател и министър. През 1853 той е отстранен поради негативното си отношение към Русия. През 1858 той отново е назначен начело на министерството на външните работи. Това става при повторното възкачване на Милош Обренович. В периода 1861-1867 е министър-председател при управлението на крал Михаил Обренович( 1860-1868). В края на 1844 той написва документа Начертание, където лансира идеята за Велика Сърбия.Според този документ е трябвало да се ликвидира османското владичество на Балканите и освободените територии да се присъединят към Сърбия, която да стане ръководна сила на Балканите. Анализ на Начертанието/ редактиране/
Първото нещо върху което се акцентира е че Османската империя ще се разпадне. На нейно място е можело да се създаде сръбско-славянско царство. Тук се прокарва идеята християнските жители на Балканите да създадат нова държава, в която Сърбия да играе ръководна роля.
На второ място се акцентира върху тези територии, които са представлявали интерес за Сърбия. Те са Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Албания, Македония и България. Споменава се Сърбия да разшири своето влияние и сред католиците чрез културно-просветна дейност, за да се активизира тяхното освобождение от австрийска власт. От южнославянските територии са споменати само Срем, Банат и Бачка. Причина за това е че Гарашанин не е искал Сърбия да воюва едновременно с Австрия и Османската Империя. По този начин се е постигало териториално разширение само за сметка на Османската Империя- от Бихач, Босна на запад до Черно море на изток и Битоля и Шкодра на юг. Като заключение бих казал, че Сърбия би искала да достигне да границите на сръбското царство през 13-15 век.
Третия акцент е отношението на Великите сили към създаването на голяма сръбска държава. Англия и Франция не са били против създаването на голяма сръбска държава за разлика от Австрия и Русия. Австрия е против това, защото се е страхувала да не загуби южнославянските си територии, а Русия заради Цариград.
Четвъртия аспект е свързан с отношенията между Сърбия и Русия. Русия е искала да завладее Цариград, но е против създаването на голяма сръбска държава. В документа се посочва, че е възможен съюз между Русия и Сърбия, ако първата приеме исканията на втората и предпочете съюз с нея, а не с Австрия. Интересите на двете държави се сблъскват около това кой да установи влияние над България. Препоръчва се да се установят близки отношения между българи и сърби. Ако Сърбия не стори това, влиянието на Русия над България ще расте и по този начин Сърбия няма да може да установи свое влияние
Последният аспект в документа е свързан с това как да се постигне създаването на Велика Сърбия. Това е можело да стане по пътя на общо въстание. По този начин е щяло да се освободят сърбите, които са извън рамките на сръбската държава. За тази цел е трябвало да се изпратят агенти в подвластните територии на Османската Империя и Австрия. Така е щяло да се създаде нелегална организация, която да подготви общото въстание.
Извод/ редактиране/
Начертанието отчита стремежа на сърбите за обединение и повлиява върху южнославянските народи в борбата им срещу австрийската и османска власт. В него се издига идеята за създаване на славянска държава в която Сърбия да има ръководна роля на мястото на Османската Империя. Така се стига до идеята за Велика Сърбия. Само че този документ има и един недостатък. Той не отчита националното развитие на останалите балкански народи въз основа на принципа на самоопределение, а изисква постепенно присъединяване към сръбската държава.
Източници
Jelavich, Ch. and B. – The establishment of the Balkan National states (1804 – 1920)
Кръстьо Манчев – История на Сърбия, София, 1999
Стойчо Гранчаров – Балканският свят: Идеи за държавност, национализми и развития от началото на 19 век до края на Първа Световна Война, София, 2001
Вижте още
Мария Тодорова - Подбрани извори за историята на балканските народи 15-19б век, Наука и Изкуство, София,1977( документа Начертание се намира тук)
== Кариера ==
| |||