Побоже: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cyrlat: 1 repl; Grammar: 1; |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
}}
'''Побоже''' ({{lang-mk|Побожје}}) е [[село]] в [[Република Македония]], в община [[Чучер-Сандево (община)|Чучер-Сандево]]
== География == Селото е разположено в областта [[Църногория]] - югозападните покрайнини на [[Скопска Църна гора]], северно от столицата [[Скопие]]. == История ==
Line 29 ⟶ 32:
Почти цялото население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 116-117.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.</ref>.
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва ''Побужие'' като сръбско село.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref>▼
▲На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва ''Побужие'' (Pobužje) като сръбско село.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref>
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва ''Побужье'' като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.</ref>
| |||