Драгалевски манастир: Разлика между версии

Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през [[1382]] г. В 1476 г. софийският болярин [[Радослав Мавър]] подновява и зографисва църквата.Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тах) са с особена стойност. Възстановен в средата на ХVв. той става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV-ХVІ в. това е центърът на [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. Тук са преписани исъздени редица български християнски книги. От Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469г. в което поп Никола е отбелязва манастира като "месте Царскьй обители", напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534г. било изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него три библейски сцени. Псалтир от XVIв. съставен от тримата братя книжовници Данаил, Стоян и Владко. Сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон. В XVIII век църквата св. Богорадица е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител.

 

 

През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея – днес двете части са едно цяло - паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод посещавана от цар Борис ІІІ обединител и принц Кирил.