Никола Крушкин – Чолака: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
В детска възраст пада в огнището и изгаря ръцете си затова го наричат "чолак", останал сирак става послушник в [[Драгалевски манастир|Дргалевския манастир Св. Богородице Витошка]] където е игумен [[Генадий Скитник]], приятел и съратник на [[Васил Левски]]. В манастира Никола се запознава с Апостола на Свободата. Като таксидиот на манастира послушника обикаляйки за да събира дарения околните градове и села, пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение като спомага за основаването на революционните комитети в софийско, започвайки от родното си село Бистрица. Просветителската му дейност е свързана с книжарницата която той държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“, днес до ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“, тук наред с другата литератиура той разпространява бунтовни и патриотични брошери, а софийския ревлюционен комитет често заседава в нея. Там крие и двама оцелели [[Чета на Христо Ботев|ботеви четници]], единият от които е [[Петър Кунчев]], брата на Васил Левски. След като в Дупница турците залавят бунтовна кореспонденция разкритията стигат до софийския книжар. Никола Чолака e oбесен от турците пред собствената си книжарница на 15 ноември 1877 година, няколко месеца преди Освобождението на Бългрия.
 
Главната улица в Бистрица е наречена на неговото име, а в центъра на селото признателното потомство му е издигнало барелеф. На мястото на книжарницата му в София, където е обесен е поставена паметна плоча.
 
[[Категория:Българско Възраждане]]