Абу Симбел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Външни препратки+1
разшир. по изт.
Ред 18:
}}
 
'''Абу Симбел''' (Абу Симбал, Ебсамбул, Исамбул; на арабски أبو سنبل или أبو سمبل) е историческа местност в [[Нубия]] на западния бряг на [[река]] [[Нил]], скъдето са изсечени в скалите два древноегипетски [[храм]]а, изсечениедни вот скалитенай-известните отпаметници на изкуството на Древен Египет. Следвайки примера на предците си, стремили се да задържат властта над Нубия чрез издигането на крепости и храмове, [[Рамзес II]], ги построява след победата муси в битката при Кадеш (Kadesh, Qadesh). заЦялата дакомпозиция впечатливнушава могъществото нубийцитена фараона и да подчертаеподчертава божествения симу статут.
 
Открити са през [[1813]] г. от [[Йохан Лудвиг Буркхарт]] по време на пътуванията му по [[Нил]]. Той открива в пясъците горен фриз на единия от храмовете и споделя находката си с италианския изследовател [[Джовани Батиста Белцони]], който успява през 1817 г. да разкрие входа и да влезе във вътрешността.
 
Големият храм е посветен на бога-слънце [[Ра]] и на боговете [[Хор]] и [[Птах]]. Той се смята за най-големия и най-красивия храм от времето на Рамзес II и за един от най-красивите египетски храмове<ref name="siliotti">{{икона en}} Alberto Siliotti, Egypt: temples, people, gods,1994</ref>. Фасадата му е украсена с четири колоса с чертите на РазмесРамзес, носещ двойната корона на Горен и Долен Египет. Статуите са издялани в самата скала, използвайки естествения и&#768; наклон, достигат 20 m височина и се виждат отдалеч. Статуята в ляво от входа е била повредена по време на земетресение, което оставило само долната и част на мястото си, а горната лежи в пясъка пред храма. Освен четирите големи статуи има и няколко по-малки. Предполага се, че оста на храма е проектирана така, че на 21 октомври и на 21 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното [[слънцестоене]], слънчевите лъчи да проникват в светилището и да осветяват три от скулптурите, като тази на Птах, бог на Подземния свят, остава винаги на тъмно<ref name="siliotti"/>.
 
Образът на Рамзес господства из целия храм: над входа е изсечено името му, в първото помещение на светилището има пиластри със стоящи гигантски статуи на фараона, стените на залите са покрити със сцени от победите му, а в култовото помещение за молитви (светилището) са разположени статуи на боговете Амон-Ра, Птах и Хор, както и на самия Рамзес. Стените са покрити с [[барелеф]]и, също прославящи Рамзес<ref>„Изкуството на Древен Египет“, изд. Мария Арабаджиева, София 2005, стр.143 </ref>. Предполага се, че оста на храма е проектирана така, че на 21 октомври и на 21 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното [[слънцестоене]], слънчевите лъчи да проникват в светилището и да осветяват три от скулптурите, като тази на Птах, бога на подземния свят, остава винаги на тъмно<ref name="siliotti"/>.
 
Малкият храм е посветен на египетския бог [[Хатхор]] и е издигнат в чест на [[Нефертари]], жената на [[Рамзес II]]. Той е построен на стотина метра на североизток от Големия храм. Това е вторият храм, посветен на кралица в историята на античен Египет, след храма, построен от Ехнатон и посветен на [[Нефертити]], считана за една от най-красивите жени в световната история.