Васил Златарски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Nikolov2010 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 20:
От [[1900]] Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от [[1911]] преименувано на [[Българска академия на науките]]), секретар (1900–[[1921]]) и председател (1921–[[1926]]) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]] в Санкт Петербург от 1911, дописен член на [[Чешка академия на науките|Чешката академия на науките]] в [[Прага]] (1925) и на [[Хърватска академия на науките и изкуствата|Югославската (Южнославянската) академия]] в [[Загреб]] (1929). Почетен доктор на [[Харковски университет|Харковския университет]]. Председател е на [[Български историческо дружество|Българското историческо дружество]] 1911-1935 г. и член на други български и чужди общества.
Златарски е първият преподавател по история в Софийския университет, който се занимава със систематична научна дейност ([[Марин Дринов]] никога не преподава в родна България, а колегите на Златарски четат общи курсове лекции въз основа на вторична литература). Златарски е формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург [[В. И. Ламански]] (славянска филология) и [[В. Г. Василевски]] (византийска история). На много ранен етап си поставя задачата да изгради цялостен подробен преглед на българската политическа история през Средновековието. Поради тази причина той никога не публикува отделна монография, а подчинява огромната си изследователска работа на многотомната, останала недовършена, „История на българската държава през средните векове”. В хода на работата си публикува критични издания на няколко църковно-славянски текста и участва в теренни археологически проучвания в [[Плиска]], [[Велики Преслав]], [[Червен (Област Русе)|Червен]] и другаде, резултат на което са и няколко обнародвани средновековни надписи. Приносът му към световната наука се състои в детайлния и критичен анализ на публикувани гръцки и латински извори, много от тях използвани преди него от [[Константин Иречек]] или Дринов. След него темите, свързани с политическата и културната история на средновековна България, се превръщат във важен дял от историята на византийската цивилизация
Златарски търпеливо изгражда лични контакти с византолози и медиевисти от цяла Европа. Макар и тежко болен, през февруари 1934 г. той става председател на Организационния комитет на Четвъртия международен конгрес по византийски изследвания - най-значимият научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие (София, 9-15 септември 1934).
== По-важни трудове ==
| |||