Мърваци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Цитат от В.Кънчов и др.
мРедакция без резюме
Ред 10:
 
* '''Демирхисарска каза''': [[Горно Спанчево|Горно]] и [[Долно Спанчево]], [[Храсна|Фрасна]], [[Ковачево (Област Благоевград)|Ковачово]], [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]], [[Голешово]], [[Сенгелово]], [[Бельово|Белево]], [[Цървища|Червища]], [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], [[Кърчово]], [[Радово (дем Синтика)|Радово]], [[Пулево (дем Синтика)|Пулюво]], [[Елешница (дем Синтика)|Елешница]] и [[Герман (дем Синтика)|Герман]].
 
Към края на 19 век името ''мървак'' започва да става пейоративно.
 
По думите на големия познавач на [[Македония (област)|Македония]] [[Васил Кънчов]], посетил тези места през [[1891]] година: {{цитат|''Мърваците са изобщо едри човеци със здраво телосложение; те са много по-развити от околното тям население и в умствено отношение. Преди Руско-турската война цялото Мървашко се било отказало от гръцката църква и навсякъде имаше добри училища и хубави църкви. Понеже тая област взе най-деятелно участие в комитските чети подир войната, тя и най-много пострада от турските власти. Най-събудените селяни се съсипаха по Анадолските крепости, мнозина загинаха в смутовете и мнозина избягаха в България. И досега местните власти гледат най-недоверчиво на Мървашко и имат право, понеже това неселение е най-немирното в Източна Македония.''<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_17.html Кънчов, Васил. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.228.]</ref>
}}
Към края на 19 век името ''мървак'' започва да става пейоративно.
 
== Вижте също ==
* [[Мървашко]]