Български въстания през XVIII век: Разлика между версии

Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700), но поради донос на фанариотите до цариградския патриарх и от негова страна до властите последвали арести и то избухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първият опит на турските войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъпващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновският бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато, стреснати от първия неуспех, турците изчаквали, Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на командващия одринския еничарски корпус Кърджали Омер паша, че боят е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица и пребита до смърт. Не е е ясно какво е станало с другите водачи - Стоян, Мирчо и игумена на Петропавловския манастир Софроний.

 

Историческата обстановка по онова време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. [[Османската империя]] [[Руско-турска война (1735-1739)|воюва на 2 фронта]] - с Руската и Австрийската империи. По това време някъде започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата е Долнолозенският манастир "Св. Спас", а ръководител и главен инициатор е митрополит ''[[Симеон Самоковски]]'', подкрепян от висши духовници, воглаве с [[Печка патриаршия|Ипекския патриарх]], в чиято диоцез тогава е Самоковската митрополия.

За самото въстание няма преки сведения, но има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нареждало да се спрат репресиите, за да може да се върне населението по домовете си). Свети Симеон Самоковски е заловен, тежко измъчван и накрая обесен в [[София]] на 21 август 1737 г.