Български въстания през XVIII век: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 4:
 
== Въстание на архиереите в Самоковско през 1737 г. ==
Историческата обстановка по онова време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство., като отмъщение към християните за водените от турците едновременно две войни - [[ОсманскатаАвстро-турска империявойна (1737-1739)]] и [[Руско-турска война (1735-1739)|воюва на 2 фронта]] - с Руската и Австрийската империи. Австрийски войски завземат [[Ниш]] и окупират територии в Сърбия и запазните български земи в [[Поморавие]]то и [[Македония]]. По това време започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата е Долнолозенският манастир "Св. Спас", а ръководител и главен инициатор е митрополит ''[[Симеон Самоковски]]'', подкрепян от висши духовници, воглаве с [[Печка патриаршия|Ипекския патриарх]], в чийто диоцез тогава е Самоковската митрополия.
 
За самото въстание няма преки сведения, но има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нареждало да се спрат репресиите, за да може да се върне населението по домовете си). След спирането на настъплението от австрийците владиката Симеон е заловен, тежко измъчван от турците и обесен в [[София]] на 21 август 1737 г., много българи бягат в [[Банат]] и въстанието замира.