Български въстания през XVIII век: Разлика между версии

Историческата обстановка по онова време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство, като отмъщение към християните за водените от турците тогава войни - [[Австро-турска война (1737-1739)]] и [[Руско-турска война (1735-1739)]]. Австрийски войски завземат [[Ниш]] и окупират територии в Сърбия, в Западните български земи в [[Поморавие]]то и достигат [[Македония]]. По това време започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата е Долнолозенският манастир "Св. Спас", а ръководител и главен инициатор е митрополит ''[[Симеон Самоковски]]'', подкрепян от висши духовници, воглаве ссъс сръбско-българския [[Печка патриаршия|ИпекскияИпекски патриарх]], в чийто диоцез тогава е Самоковската митрополия.

За самото въстание няма преки сведения, но има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нарежда да се спрат репресиите, за да може раята да се върне по домовете си да работи земята). СледВ спиранетокрая на настъплениетоюли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити към 350 софийски граждани, свещеници и монаси. Към от20 австрийцитеюли владиката Симеон е заловен, тежко измъчван от турците и обесен в [[София]] на 21 август 1737 г., движението на българите е потушено и много семейства от Западните български земи бягат в [[Банат]].