Български въстания през XVIII век: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
Историческата обстановка по онова време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство, като отмъщение към християните за водените от турците тогава войни - [[Австро-турска война (1737-1739)]] и [[Руско-турска война (1735-1739)]]. Австрийски войски завземат [[Ниш]] и окупират територии в Сърбия, в Западните български земи в [[Поморавие]]то и достигат [[Македония]]. По това време започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата е [[Лозенски манастир „Свети Спас“|Mанастирa "Св. Спас"]] над софийското село [[Лозен|Долни Лозен]] нарътре в [[Лозенска планина|Лозенската планина]], а ръководител и главен инициатор е митрополит ''[[Симеон Самоковски]]'', подкрепян от висши духовници, воглаве със сръбско-българския [[Печка патриаршия|Ипекски патриарх]], в чийто диоцез тогава е Самоковската епархия.
За самото въстание няма преки сведения, но има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нарежда да се спрат репресиите, за да може раята да се върне по домовете си да работи земята). В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити
== Въстание във Видинско през 1773 г. ==
| |||