|
== Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско през 1737 г. ==
Историческата обстановка по онова време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство, като отмъщение към християните за водените от турците тогава войни - [[Австро-турска война (1737-1739)]] и [[Руско-турска война (1735-1739)]]. Австрийски войски завземат [[Ниш]] и, окупират територии в Сърбия, в Западните български земи в [[Поморавие]]то и достигат [[Македония]]. ПоВъстават товабългарите времев започва[[Пирот]]ско, [[Знеполе|Знеполско]], [[Брезник|Брезнишко]], [[Кюстендил]]ско, [[Дупница|Дупнишко]], [[Крива паланка|Кривопаланско]], [[Берковица|Берковско]] и други райони в Западна България. Започва организирана съпротива срещу турците ви от Самоковска митрополия. Център на заверата е [[Лозенски манастир „Свети Спас“|Mанастирa "Св. Спас"]] над софийското село [[Лозен|Долни Лозен]] нарътре в [[Лозенска планина|Лозенската планина]], а ръководител и главен инициатор е митрополит ''[[Симеон Самоковски]]'', подкрепян от висши духовници, воглаве със сръбско-българския [[Печка патриаршия|Ипекски патриарх]] Арсений ІV, в чийто диоцез тогава е Самоковската епархия.
За самото въстание няма преки сведения, но има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нарежда да се спрат репресиите, за да може раята да се върне по домовете си да работи земята). ВКъм 20 юли владиката Симеон е заловен, тежко измъчван от турците и обесен в [[София]] на 21 август 1737 г. зад църквата "[[Света София (София)|Света София]]", в края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийският фронт, като превантивна репресивна мярка са избити около 350 [[София|софийски граждани]], свещеници, монаси и хора от околните села., Къмсред 20който: юлисвещеник владикатаЙоан Симеони еиподякона заловенАтанасий от черквата "Св. Петка Самарджийска", тежкопредстоятелят измъчванна храма от турците"Св. иНиколай" обесениконом вГеолги, [[София]]свещеника Димитър и игумена на 21Кладнишкия августманастир, 1737случайно г.оказал задсе църквататам, "[[Светапредстоятелят Софияна (София)|"Света София]]Параскева" поп Григорий, поп Стойко, дякон Христо, дякон Йоан, книжовника Константин, йеромонах Натанаил от Сеславския манастир, атонският монах Кирил, движениетоигумена на Илиенския манастир Горазд, игумена на Дивотинския манастир Евтимий, монаха от Драгалевския манастир Евтимий, поп Стоица от с. Хрельово, брат му Петър и още 8 други селяни. Движението на българите е потушено и много семейства от Западните български земи заедно с патриарх Арсений ІV бягат в [[Банат]].
== Въстание във Видинско през 1773 г. ==
|
