Никола Крушкин – Чолака: Разлика между версии

==Биография==

Никола Крушкин е роден впрез 1836 г. в с. Бистрица, Софийско. В детска възраст пада в огнището и изгаря ръцете си затова го наричат „чолак“. Останал сирак става послушник в [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир Св. Богородица Витошка]] където е игумен [[Генадий Скитник]], приятел и съратник на [[Васил Левски]]. В манастира Никола се запознава с Апостола на Свободата. Като таксидиот на манастира послушника обикаля за да събира дарения в околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член на Часния революционен комитет в [[София]] и с. [[Бистрица]]. Наричан е „Шопският апостол“

 

Просветителската му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“ (днес до ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“). Тук наред с другата литератиура разпространява бунтовни и патриотични брошури. Софийския частен ревлюционен комитет често заседава в нея. В книжарницата крие и двама оцелели [[Чета на Христо Ботев|ботеви четници]], единият от които е [[Петър Кунчев]], брата на Васил Левски. След като в Дупница турците залавят бунтовна кореспонденция, разкритията стигат до софийския книжар. Никола Чолака e заловен и oбесен от турците пред собствената си книжарница на 15 ноември 1877 година заедно с [[Георги Абаджията]], [[Киро Геошев]] и [[Стоян Книжар]] няколко месеца преди Освобождението на Бългрия.

 

След Освобождението на лобното място е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него е осъществен Лъвовия мост, където четирите лъва символизират четиримата обесени. Главната улица в с. Бистрица е наречена на неговото име. В центъра на селото признателното потомство му е издигнало барелеф. На мястото на книжарницата му в София, където е обесен е поставена паметна плоча.

==Външна препратка==