Димитър Икономов (Ботев четник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Delineator (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Димитър Икономов|Димитър Икономов}}
{{Биография инфо
Line 13 ⟶ 12:
{{Депутат-България|у=1|1в=1|4о=1|}}
}}
'''Димитър Христов Икономов''' е български революционер, участник в [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]], народен представител.
==Биография==
Роден е през 1839 г. в [[Троян|Троян]]. Произхожда от рода на Иван Гадев, богат търговец на добитък. Син на Добра Дочева и свещеник Христо Икономов. Учи в килийното училище в Троян и Ловеч (1853 - 1855), учител в Троян (1856 - 1857) и Никопол (1857 - 1858). Около 1860 г. заминава в Цариград, където баща му е свещеник в българската църква.
Между 1863 г. и 1867 г. е учител е в [[Оряхово]], където оглавява борбата срещу гръцкия владика и участва в създаването на таен революционен комитет. След неуспешен заговор за пренасяне на оръжие в България е заловен, но успява да се спаси отново в Румъния. Заминава за Белград и се включва във [[Български легии в Белград|Втората българска легия]]. След разформироването на Легията през 1868 се завръща в Румъния. Установява връзка с българските емигранти в Букурещ. Живее първо в Зимнич, а после – в Турну Мъгуреле. През 1874 се заселва в [[Александрия (Румъния)|Александрия]] и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в [[Български революционен централен комитет|БРЦК]] и е негов деен член.
Член е на революционния комитет в град Александрия, Румъния и негов делегат в събранието на 10 август 1875 г. на БРЦК. На историческото събрание през м. септември, на което се взема решение за сформиране на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]], Димитър Икономов дава идеята за превземането на парахода „Радецки”.
На 16 май 1876 отплава от румънския бряг при Гюргево заедно с [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]], на чийто щаб е член. След смъртта на войводата група от 20 четника се отделя под водачеството на Димитър Икономов. След няколко сражения и предателства оцелелите въстанници са заловени край с. [[Литаково]] и отведени в [[Ботевград|Орхание]], а оттам в Софийския затвор. Осъдени на смърт чрез обесване. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор в окови. Заточен на о. [[Родос]], откъдето е освободен след подписването на Санстефанския мирен договор.
След Освобождението Димитър Икономов се включва активно в обществения живот. През 1879 влиза в състава на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]], а после и в [[1 Велико Народно събрание|Първото Велико Народно събрание]] . Участва в административното управление в Троян. Бил е околийски началник в [[Дряново]] и в [[Тервел (град)|Куртбунар]]. Заселва се във [[Варна]], където се препитава като ханджия. През 1884 е народен представител в [[4 Обикновено Народно събрание|ІV обикновено народно събрание]]. През 1889 е член на Окръжния съвет във Варна. Умира на [[29 март]] [[1896]] г. в гр. Варна, където е и погребан.
| |||