Анастас Гранитски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
Гранитски съставя няколко гадателни книги, в които са представени божества от старогръцкия пантеон, вмъкнати са и негови авторски стихове - ''Пития или гледание за щастие'' и ''Знаменитаго астронома Казамий месецослов предвещателний. Содержающий всеобщое умозрение за лето 1850''. Близък до тях е и превода му от гръцки на ''Поучителни речи на старите философи''. Гранитски подготвя и някои религиозни книги - ''Краткий священий катихизис'', ''Житие на светаго Кирила и Методий'', ''Служба с житием Йоана Рилскаго''. През 1865 г. Гранитски подготвя прегледаното и поправено поредно (трето) издание на Софрониевия Неделник – ''Поучително евангелие. От Софрония Врачанскато'' (1965).
Сред първите книжовни трудове на Гранитски е и ''Буквар за малките деца'' (Цариград, 1849), подготвен заедно с [[Андон Никопит]], от който не са запазени екземпляри; съществуват обяви и за други негови трудове - ''Священа история'', ''Учебник по френски език по Олендорфовата метода''. Свързани дебатите по просветни въпроси са неговите статии за езика, които влизат в полемика с [[Найден Геров]].
В историята на българската литература Гранитски вероятно ще остане като преводач. Той се насочва към две произведения с особено място в литературния живот от това време, публикувани като подлистници на [[Цариградски вестник]], а след това и в самостоятелни книги – ''Индийска хижа'' (1850) и ''Павел и Виргиния'' от Бернарден дьо Сен Пиер. Преводите са направени от гръцките варианти в мерена реч, дело на българина Никола Пиколо, като е използван и френския текст. Двете повести са едни от върховите изяви на сантименталната книжнина на Българското възраждане, както и на взривно налагащото се по това време преосмислено отношение към любовта в литературата. През 1851-52 г. в [[Цариградски вестник]] е поместен един друг подлистник – ''Училище за децата'', излязъл в самостоятелно издание през 1853 г. Към тази творба на френската писателка от ХVІІІ в. Мари Льопренс дьо Бомон, преведена от Гранитски, по-късно се насочват [[Кръстьо Пишурка]], [[Илия Блъсков]] и др. Техните преводи също са популярни, имат по няколко издания и много спомоществователи.
Специално място в творчеството на Гранитски заема една особена книга. Въпреки че, за разлика от другите му текстове, тя е подписана само с инициали – „съставил А. П. Г.”, това безспорно е най-личното му дело. Автобиографичният разказ и публицистичният патос се преплитат с тенденциозно представени, а вероятно и измислени факти и - ''Истинний глас на България…'' В нея е включена вероятно първата печатна изява на [[Георги Раковски]] възторжено писмо по повод изданието.
== Съчинения ==
| |||