Никола Герасимов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
Ред 20:
След въстанието отново става учител, този път в [[Търговище|Ески Джумая]], където работи до 1912 година, като от 1907 година е директор на гимназията в града.<ref>[http://www.1sou-tg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=58 Първо СОУ „Свети Седмочисленици“, Търговище]</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Герасимов оглавява партизанска чета №43 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 175 и 893.</ref>, с численост 19 четници. Заедно с четите на [[Дончо Златков]], [[Лазар Делев]] и [[Тане Николов]] напредва по долината на река [[Струма]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>. Сражава при селата [[Осеново (Област Благоевград)|Осеново]], [[Брежани|Сърбиново]] и [[Сенокос (Област Благоевград)|Сенокос]].
След Междусъюзническата война в 1913 година се връща в Ески Джумая, където е учител до 1915 година. При освобождението на Вардарска Македония през [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] в 1916 година става учител в [[Гевгели]], където остава до 1918 г. След злополучния за България край на войната се връща в Ески Джумая. От 1923 година при разделянето на гимназията и прогимназията в града Герасимов става директор на гимназията.<ref>[http://1ou.ucoz.com/index/0-5 Първо основно училище „Христо Ботев“, Търговище]</ref> От септември 1927 година е директор и учител в гимназията в [[Ботевград|Орхание]], но умира няколко месеца по-късно.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 205.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 33.</ref>
| |||