Борислав Георгиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
Борислав Георгиев (р. в София на 22 юни 1958 г.) е доцент по съвременен български език в Нов български университет. Син е на известната българска езиковедка [[Елена Георгиева]] и на учителя по литература Любомир Георгиев. През 1984 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1985 г. до 2005 г. работи в Института за български език при БАН – Секцията за съвременен български език. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема “Норма и масмедии”. Старши научен сътрудник от 1999 г. Член на управителния съвет на Българското семиотично дружество. В Нов български университет изгражда първата в България концепция за общообразователно студентско обучение по езикова култура. Чете лекции по комуникативна граматика на българския език, езикова антропология, езикова прагматика, социолингвистика и семиотика на писмения текст. Има многобройни статии в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията. Съавтор на “Нов правописен речник на българския език” (София, “Хейзъл”, 2002 г.), “Речник на чуждите думи” (София, “Атлантис”, 1996 г.). От 1988 г. е автор на седмичната рубрика “Езикова култура с Борислав Георгиев” в рамките на предаването “12 плюс 3” по програма “Хоризонт” на Българското национално радио. Съавтор на предаването “Езикова култура за всекиго” по образователната телевизия ЕСЕТ. Ръководител на проектите “Нomo Balkanicus – знаковост и културна идентичност” и “Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование”. Напоследък работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия. Интересува се и от всички аспекти на неформалната словесна комуникация, за което свидетелства воденият от него семинар “Езици на субкултурите”.
'''Борислав Георгиев (Борислав Л. Георгиев)''' е български езиковед, антрополог и публицист, роден през 1958 г. Син на известната българска езиковедка [[Елена Георгиева]] и на учителя по литература Любомир Георгиев. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема "Норма и масмедии". През 1999 г. се хабилитира. Хабилитационният му труд е "Значение и употреба на имена и глаголи за описание на общуването". От 2001 г. работи в [[Нов български университет]] - Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания, и в Департамента по антропология. Учредява първия изпит по езикова култура за студенти от всички специалности в Нов български университет. До 2005 г. работи и в [[Института за български език]] при БАН. Съавтор на "Нов правописен речник на българския език" (София, "Хейзъл", 2002 г.). Автор на езиковата рубрика по програма "Хоризонт" от 1988 г. Множество публикации по въпросите на езиковата култура, тестологията, езиковата прагматика, езиковата антропология.
През 2000 г. получава наградата за млади и перспективни учени “Проф. Любомир Андрейчин” на Института за български език при Българската академия на науките за постижения в областта на българското езикознание. През същата година е награден със специалната награда за публицистика на вестник “Литературен форум” по случай 150 години от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов за серия публикации в същия вестник.
 
[http://www.slovo.bg/bgeorgiev][[Категория: Български езиковеди]][[Категория: Български учени]]