Гигантомахия: Разлика между версии

След победата над [[титани]]те [[Гея]] на могла да прости на олимпийските богове поругателството над децата си и родила гигантите. Нищо неподозиращите богове се радвали на новите дни и се наслаждавали на безсмъртието си, докато изведнъж от внезапно разтворилата се земя до тях не дошъл зловонния дъх на гигантите.

Тъй като не било по силите им да достигнат боговете, гигантите започнали да мятат по небето всичко, което успеели да докопат и изтръгнат. Според митовете скалите, които гигантите по време на битката мятали по олимпийските богове, са станали острови в [[Егейско море]]. Мълниите на Зевс не причинявали вреда на гигантите. Надзъртайки в книгата за предопределенията Зевс научил, че гигантите могат да бъдат победени само от смъртен и накарал [[Атина]] да призове [[Херкулес]]. Взелият участие герой, убил много гиганти. [[Аполодор]] споменава имената на тринадесет гиганти, което е съвсем малка част от 150-те. Херкулес победил [[Алкионей]], който вземал сили от земята; [[Зевс]] - [[Порфирион]], [[Аполон]] - [[Ефиалт]], [[Дионис]] - [[Еврит]], [[Хеката]] - [[Клитий]], [[Хефест]] - [[Мимант]], [[Атина]] стоварила върху [[Енцелад]] остров [[Сицилия]], съдрала кожата на още живия [[Палант]] и я използвала като нагръдник. [[Посейдон]] повалил [[Полидор]], [[Хермес]] - [[Иполит]], [[Артемида]] - [[Гратион]], [[мойри]]те - [[Агрий]] и Тоон. Останалите поразил Зевс (Аполодор, I 6, 1-2).

 

==Значение==