Константин Фотинов: Разлика между версии

Роден е в град [[Самоков]]. Първоначално учи в местното [[килийно училище]], а след това продължава образованието си в [[Пловдив]] и в [[Айвалък|Кидония]], [[Мала Азия]] при големия гръцки хуманист [[Теофилос Каирис]]. От [[1828]] г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град [[Измир|Смирна]] (днес Измир) частно смесено [[елино-българско училище]] , в което въвежда [[Бел-Ланкастърска метода|Бел-Ланкастърската метода]]. Училищната програма включва [[български език|български]], [[гръцки език|гръцки]] и [[френски език]]. Редактор и издател е на първото българско списание „[[Любословие]]“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от [[1844]] до [[1846]] г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на [[19 век|XIX в.]] Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ ([[1838]]), „Болгарский разговорник“ ([[1845]]), превежда от гръцки „[[Общое землеописание]]“ и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.