Уикипедия

Ирина Атинянката: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м правопис
Ред 31:
'''Ирина Сарантапихина''' ({{lang-el|Ειρήνη Σαρανταπήχαινα}}, ок. [[752]] – [[9 август]], [[803]]), известна повече като '''Ирина Атинянката''' ({{lang-el|Ειρήνη η Αθηναία}}), е [[византийски император|византийска императрица]] от [[797]] до [[802]] г. Тя е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. Като монарх тя се нарича и титулува "[[василевс]] на ромеите" (sic!), вместо "[[августа]]" или „василиса“ (императрица), въпреки че на монетите, сечени по нейно време, е наречена „василиса“.
 
Ирина е съпруга на византийския император Лъв IV Хазарски. След смъртта му е регент на сина си Константин VI, когото ослепява и отстранява от управлението на империтяимперията. Заради постановленията на свикания по нейно време [[Втори никейски събор]] Ирина е канонизирана за светица.
 
==Биография==
Ирина е родена в Атина около 752 г. Тя е част от видното атинско семейство на Сарантапихите. Предполага се, че чичо ѝ Константин Сарантапих, е бил патриций и стратег на тема в Елада. Въпреки че е сираксираче, Ирина става известна с красотата си и на [[1 ноември]] [[769]] е доведена в Константинопол от император Константин V Копроним, който я омъжва за сина си [[Лъв IV]] на [[17 декември]] [[769]]. На [[14 януари]] [[771]] Ирина ражда син — бъдещия [[Константин VI]]. След смъртта на Константин V на византийския престол се възкачва Лъв IV, който бил само на 25 години. Лъв IV също като своя баща е иконоборец, но първоначално поема по-умерена политика към иконопочитателите, за което не малканемалка роля има влиянието на Ирина върху съпруга ѝ. Тази линия се променя коренно към август 780 г., когато някои придворни били осъдени за иконопочитание. Според слуховете императорът открил икони, скрити сред вещите на съпругата си, поради което категорично отказал да споделя брачното ложе с нея. Лъв IV обаче умира на [[8 септември]] [[780]] г., а Ирина станала регент на малолетния им син Константин VI.
 
Още в началото на управлението си Ирина се изправя срещу дворцов заговор на иконоборците, който има за цел да възкачи на престола цезаря Никифор — полубрат на Лъв IV. Заговорът обаче е разкрит, по-голямата част от съзаклятниците са арестувани, измъчвани и ослепени. По заповед на императрицата Никифор бил ръкоположен за дякон — духовен сан, който бил несъвместим с изпълняването на светски длъжности. Ирина дори заповядала той да извърши рождествената [[евхаристия]] в църквата Св. София. През 781 г. Ирина започнва да търси сближение с папството и покровителстваното от него [[Франкско кралство]] на Каролингите. Императрицата уговорила брак между сина си и Ротруда — дъщеря на крал [[Карл Велики]]. Тя дори изпраща хора, които да научат принцесата на [[гръцки език]]. Въпреки това Ирина сама разстрогва годежа през 787 г.
Line 43 ⟶ 44:
 
След като укрепва властта си, Ирина известява желанието си да възтанови почитта към светите икони. През 784 г. константинополският патриарх Павел се оттегля в манастир и обявява намерението си да освободи патриаршеския престол. По съвет на Ирина патриархът възвестил намерението си да свика и църковен събор. Скоро обаче той починал, след което въпросът за въстановяването на иконопочитанието е поставен открито на дневен ред и се решава да се свика нов Вселенски събор.
 
===Седми Вселенски събор===
[[Файл:Seventh ecumenical council (Icon).jpg|дясно|мини|Седмият Вселенски събор. Икона от 17 в.]]
Подготовката за свикването на новия [[Вселенски събор]] изисквало на първо време да се избере заместник на починалия [[вселенски патриарх|константинополски патриарх]], който да свика събора. При обсъждането на кандидатите за патриаршеския престол в двореца Магнавра (Магнаура), Ирина произнася тържествена реч и изразява открито подкрепата си за кандидатурата на Тарасий, който дори не е духовно лице, а заема длъжността асикрит (императорски секретар). Желанието на Ирина било да види на престола Тарасий, тъй като той е сред хората, подкрепящи идеята за свикването на нов събор. Присъстващите в двореца представители на иконоборството обаче били категорични, че свикването на нов Вселенски събор е нецелесъобрано, тъй като предишният вече осъдил иконопочитанието. Протестът на иконоборците не е взет под внимание. Тарасий набързо е въведен във всички свещенически санове и на [[25 декември]] [[784]] г. е ръкоположен за константинополски патриарх. След избора на Тарасий до всички църковни предстотели е изпратено официално възвание за свикването на нов Вселенски събор, написано от името на Ирина, Константин VI и патриарх Тарасий. В Рим императрицата изпраща посолство, което да предаде покана за участието в събора и на папа Адриан I.
 
На [[27 октомври]] [[785]] г. в Константинопол пристига послание от римския папа, което е прочетено в патриаршеския събор, след като от него били отстранени неприятните за патриаршията части, отнасящи се до върховенството на Римската църква над останалите християнски църкви. В общи линии папата приветствал желанието на императрицата и сина ѝ да възстановят иконопочетаниетоиконопочитанието във вида му, завещан от светите християнски отци, но поставял и някои условия, за да признае легитимността на събора:
*съборът от 754 г. да бъде публично анатемосан в присъствието на папските легати;
*императрицата, синът ѝ и сенатът да гарантират личната неприкосновеност на папските пратеници на събора;
Line 57 ⟶ 59:
==Разгонването на събора от 786 г.==
Откриването на Седмия Вселенски събор било насрочено за [[7 август]] [[786]] г. Още преди това обаче намиращите се в столицата епископи иконоборци започват да преговарят със столичните гарнизони, за да ги привлечат на своя страна. Така на 6 август пред патриаршеския храм се провел митинг срещу свикването на събора. Това обаче не стряска Ирина и на [[7 август]] Вселенският събор бил открит в [[Свети Апостоли (Константинопол)|храма на Светите Апостоли]]. Когато започнало четенето на Евангелието, в църквата нахлули въоръжени войници, които заплашили със смърт присъстващите на събора епископи, ако допуснат внасянето на ''идоли'' (икони) в Божия храм и потъпчат повелите на събора от 754 г. Така на присъстващите епископи не оставало друго освен да се разотидат. Този неуспех не обезкуражава императрицата, която започва приготовления за свикване на нов събор. Под предлог, че война с арабите била подновена, императорският двор е евакуиран в [[Тракия]], а верните на иконоборчеството гарнизони са изпратени в Мала Азия — в лицето на врага. В столицата за охрана е оставен гарнизон, набран от Тракия и Витиния, където иконоборчеството не придобило широко разпространение. За по-голяма безопасност обаче Ирина решила съборът да не бъде проведен в [[Константинопол]], а във [[Никея]], където през [[325]] г. е проведен Първият вселенски събор.
 
===Вселенски събор от 787 г.===
През май 787 г. императрицата отново разпратила послания за свикването на Вселенски събор в Никея. Съборът е открит на [[24 септември]] същата година. На него присъствали около 350 духовници заедно с представители на папата и на останалите православни патриарси. Императрицата не взима участие на събора в Никея, но изпратила свои представители. Проведени били общо осем заседания, последното от които се състояло на [[23 октомври]] в Константинопол, в присъствието на Ирина. Съборът възвестил края на иконоборството и възстановил почитта към иконите, като на четвъртото му заседание в храма тържествено е внесена икона.
Line 81 ⟶ 84:
По всичко обаче изглеждало, че царуването на Ирина ще приключи без императрицата да остави свой законен наследник на престола. Така сред придворните бързо се появили различни кандидати за приемници на властта ѝ, а престолът станал обект на дворцови интриги и борби между техните привърженици. Тези борби се изостря изключително силно през [[799]], когато Ирина заболява сериозно.
 
В Западна Европа обаче така и не признават императорската титла на Ирина, считайки, че след отстраняването на сина ѝ, римския (ромейския) императорски престол останал овакантен. Особено последователна в това отношение се оказва Римската църква, която вижда в това възможност да предаде императорската титла на западен владетел. Така на [[25 декември]] [[800]] г. франксият крал Карл Велики е коронован от папа [[Лъв III]] за римски император. Карл дори е убеден от папата, че е станал император на единната [[Римска империя]], т.е. Запада и Изтока. Естествено в Константинопол отказали да признаят императорската титла на Карл, считайки, че коронацията му е поредният опит на папата да принизи законната Римска империя .
 
Карл Велики обаче решава да озакониузакони статуса си чрез брак с Ирина и така да възстанови единството на Римската империя. В Контантинопол пристигат пратеници на Карл и папата, които предлагат на Ирина ''да се съедини в брак с Карл и така да съедини Изтока и Запада''. По думите на Теофан срещу това се обявява патрицият Аеций, който смятал да постави своя брат на престола след смъртта на Ирина. Самата Ирина обаче не отхвърлила предложението, но плановете на Карл са провалени от преврата, извършен срещу императрицата по времето, в което Карловите пратеници се намирали в Константинопол.
 
==Отстраняване от престола==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ирина_Атинянката“.