Денарий: Разлика между версии

'''Денарий''' ([[латински език|лат.]] denarius — състоящ се от десет) е древна римска сребърна [[монета]], която се равнявала на 10 медни [[ас]]а. Била най-използваната монета в обращение.

Денарии започнали да се секат в [[Древен Рим]] през 217 или 212 г. пр.н.е. Първоначално денарият бил 1/72 от римския [[фунт]] и теглото му било 4,55 г (327,45 : 72). През [[217 г. пр.н.е.]] той намалял до 1/84 фунта (3,9 г), и се равнявал вече на 16 аса.

По време на късната република и ранния принципат, денарият е основна римска валута, но появилите се инфланционни процеси водят до неговото обезценяване. При император [[Нерон]] (54—68 г. от н.е.) денарият вече бил равен на 1/96 фунта (3,41 г). При Нерон, [[Веспасиан]] и [[Тит]] съдържанието на сребро в монетата е намалено. [[Домициан]] прави опит да върне стандарта на първите денарии но в 85 г. той също намалява пробата. ПрезАко през 1 в. от н.е. денарият се изсичал от почти чисто [[сребро]], то през 2 в.век към състава му започнало да се прибавя [[мед (елемент)|мед]]. [[Траян]], а[[Антонин Пий]], [[Марк Аврелий]], [[Комод]] и [[Септимий Север]] последователно намаляли процентното съдържание на благороден метал в сплавтта, докато в края на 2-ри век, среброто било само около 50%. Търговците започнали да правят разлика между старите и новите монети и равнявали 2 нови на 1 от старите денарии. Появяват се и т.нар. "войнишки денарий" от бяла бронзова сплав, увеличавал се и броя на т.нар. "фурета" - официални фалшификати направени от бронзово ядро покрито със сребро. [[Каракала]] въвежда двоен денарий - [[антониниан]] - който постепенно измества обикновения. Най-разпространената сребърна монета съвсем се обезценила. Редовното сечене на денариите спира при [[Гордиан III]]. [[Аврелиан]] и [[Диоклециан]] за последен път отсичат малка серия от денари от посребрен бронз. От денария са получили названието си съвременните [[динар]]и.