Камено поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
== История ==
На 15 януари 2007 се провежда референдум за отделяне на селото от Община Роман и присъединяване към [[Община Мездра]][http://news.ibox.bg/news/id_1648064586].
Днешното население на Камено поле е предимно българско и неговият диалектен говор се отличава от тези на съседните села.По време на робството тук не са живели турци,тъй като селото е било войнуганско и имало известни привилилегий.Благоприятните географски и климатични условия са дали възможност на праисторическия човек да се засели в района на Камено поле още в най-далечни времена.Първите останки от човешки обиталища намираме върху терасите и скалните навеси в поречието на р.Ръчене.Дъждовете и временните потоци от топенето на снеговете са образували по тези места свлачища.Водата размива и отнася почвата и дава възможност за разкриване на различни останки от живота на праисторическия човек-главно кремъчни ядра,микролитни брадви,резци,еденични и двойни стъргалки,остриета с различна форма и профили.С тези примитивни кремъчни сечива първобитния човек си е служил в ежедневният бит и при ловуване.Със стъргалките той е почиствал кожите на убитите животни,от което е правел дрехи,постеля и различни други предмети.С резците и остриетата е обработвал кост и дърво,приготвял си е оръжие.
По техниката на изработката на някои характерни белези във формите кремъчните оръдия от района на Камено поле могат да бъдат отнесени към Мустерската и Мадленската култури,отговарящи на средният и късния палеолит.Намерените тук изделия от кремък представляват научен интерес още повече,че те могат да се свържат с известните находища от палеолита в близките райони.Това са пещерите Самуилица при с.Кунино,пещерата Пещ при с.Старо село,пещерата Темната дупка до с.Карлуково и пещерата Пешкето край с.Лиляче.Тези палеолитни находища са важно доказателство за обитаването на този край от първобитният човек преди повече от 40 000 г.Човекът ловец от старокаменната епоха е кръстосвал тези места,богати на гори и разнообразен дивеч.В каньоните на Ръчене и край изворите той е причаквал стадата от диви животни,следял е движението им към богатите паши на равнината.По слънчевите тераси на тази тиха местност първобитните обитатели са разпъвали кожените си шатри,а в лошо време скалните заслони и близките пещери са били сигурно убежище.
След края на мезолитната епоха (12 000 - 8 000 г. пр.н.е.) по нашите земи настъпили важни икономически и обществени промени.Племената населяващи този край,започнали да водят уседнал живот,да опитомяват животни,да обработват земята и засаждат семена.Създава се първото произвеждащо стопанство,поставя се началото на първите земеделски култури.От скитник ловец и събирач на диви плодове,първобитният човек се превръща постепенно в земеделец и скотовъдец.Започва новокаменната епоха,известна още с името неолит.
В землището на Камено поле са разкрити три селища от неолитната епоха.Останките на първото селище се намират в м.Челковица,на 4 км.североизточно от селото.Местността представлява полегат слънчев склон с плодородна и лесно обработваема почва,а наблизо има голям извор.Селището обхваща площ около 20 декара.При оран с машини на повърхноста се изравят късове от глинени съдове,опожарена мазилка от жилища,кремъчни,костени и каменни оръдия на труда.Върху опожарената глинена мазилка има отпечатъци от колове и пръти,показващи,че жилищата са имали дървена конструкция.Събраните на повърхността находки определят селището в м.Челковица от средния неолит-петото хилядолетие пр.н.е.
Останки от друго селище от неолитната епоха са проучени в м.Селището на 3 км. южно от днешното село.Местнотта е полегат склон,обърнат на юг,а наблизо са изворите Въбел,Кошето и Стублата.След оран на повърхността се очертават десетки петна от останки на опожарени жилища.Намират се късове глинена мазилка от жилища,хромелни камъни,използвани за ръчна мелница,части от глинени съдове и голям брой кремъчни и каменни оръдия на труда.Сред кремъчните оръдия преобладават ножове,резци за сърпове и различни видове стъргалки.Каменните оръдия са чукалки,брадви,тесли и длета.
Прави впечатление,че останките на това селище заемат доста голяма площ-повече от 30 декара.Жилищата са били разположени в редици от изток на запад на разстояние 10-20 м. едно от друго.Конструкцията им е била от дървета със стени от плет,измазани отвътре и отвън с дебел слой глина,примесена с плява.Намират се много кости от диви и опитомени животни:тур,елен,сърна,глиган,домашно говедо,овца,свиня и куче.Това показва,че обитателите на селището са били изкусни ловци и добри животновъди.Ръчните мелнички,остатъците от овъглено зърно и най вече опитоменото говедо са свидетелство,че тези праисторически заселници са имали развито примитивно земеделие и са използвали тегловната сила на добитъка.Селището е загинало от от стихиен пожар и жителите му са го напуснали завинаги.Археологическите материали го датират от епохата на средния неолит-петото хилядолетие пр.н.е.
На 2 км.източно оттук са останките на трето селище от тази епоха.Местността се нарича Осен и представлява малка падина с извор и поток.Върху слънчевия склон северно от извора при оран се намират различни находки ,които показват,че това селище е обитавано от праисторическия човек през стария и през средния неолит-края на шестото и петото хилядолетие пр.н.е.
През втория период на каменно.медната епоха,наричана халколит,праисторическите обитататели в нашия край избирали за селища естествено защитени и трудно достъпни височини,които са близо до реки и извори.От същия тип е халколитното селище в м.Голям Целгов,което се намира на 1 км.североизточно от Камено поле.Тук р.Ръчене прави голям завой и огражда от три страни една висока скалиста тераса,наречена Чукат.Терасата има дължина 80 м.и ширина 30 м.Отгоре върху равната площ са напластяванията на халколитното селище.На много места тук се намират хромелни камъни,части от глинени съдове,кремъчни и каменни оръдия на труда.Глинените съдове са украсени с врязани геометрични орнаменти,а други са рисувани с графит,една декоративна техника,характерна за каменно-медната епоха.Характерни са биконичните форми с две хоризонтални или вертикални дръжки.Оръдията на труда са представени от кремъчни ножове и стъргалки,от каменни брадви,тесли,длета и пробити бойни чукове.
Археологическите находки от м.Голям Целгов определят селището от края на каменно-медната епоха,която за за западната половина на България е известна с името култура Криводол.Подобни по форма оръдия на труда и глинени съдове са разкрити вече в голям брой селища от Северозападна България и Софийско поле,разположени на естесвено защитени височини и обитавани през четвъртото хилядолетие пр.н.е.
През желязната епоха-първото хилядолетие пр.н.е.,околностите на Камено поле са обитавани от траките.Богати останки от интересни тракийски селища са разкрити на няколко места.Най близко до Камено поле е тракийското селище над извора Краловец в м.Кралова поляна,където днес са оборите Земеделската кооперация.При изкопни работи тук са намерени останки от жилища,битови предмети,железни върхове за копия и глинени съдове,които определят селището от ранно-желязната епоха(осми-шести в.пр.н.е.).Вюгозападния край на Кралова поляна се издигат четири тракийски надгробни могили.В момента разкопани и разграбени от иманяри.
На 5 км. източно от Камено поле на граница съз с.Кунино,в местноста Могилките,има останки от друго тракийско селище и могилен некропол.Тук са намерени бронзови украси за оглавник на кон,бронзова двупримчества фибула,множество златни накити и предмети датиращи от шести век пр.н.е.
Местноста Осен,за която стана дума по горе,е обитавана продължително време и от траките.На една обширна площ около извора Осенска стубла,от двете страни на Осенски дол и на юг до м.Ръженик се намират останки от гомямо тракийско селище.Разкритата керамика и битови предмети показват,че селището е съществувало през цялото първо хилядолетие пр.н.е. и през римската епоха-от първи до към четвърти век от н.е.
ПРеди години тук имаше малка надгробна могила,която беше разорана.Под могилния насип е открито тракийско погребение с трупоизгаряне.От погребалните дарове е запазена само една бронзова дъговидна фибула и бронзова вотивна брадвичка с украсена пета.Брадвички с подобна форма и украса са изключителна рядкост и винаги предизвикват оправдан научен интерес.Брадвичката от погребението в м.Осен е пробита в средата,което показва,че тя е носена като амулет.На двата свободни края са представени животински глави,които са третирани в характерния за траките ходожествен стил.Находките датират погребението от шести век пр.н.е.
Също в м.Осен е открито тракийско погребение от края на желязната епоха-първи век пр.н.е.Погребението е с трупоизгаряне и от него е запазена горната част от железен двуосър меч и тракийска желязна юзда на лостове с двуделен зъблец.Юздата има интересно устройство и ни предлага еди рядко срещан вариант на този тип юзди,при който вместо осморки за окачване ремъците на оглавника са изработени железни куки.
След продължителна,почти двувековна съпротива,Тракия и Мизия паднали окончателно под римска власт в 46 г. на н.е.Настаняването на римляните на Балканския полуостров довело до сложни икономически,социални и културни промени в нашите земи.Завоевателите унищожили тракийската военно-племенна аристокрация в провинция Мизия,а народните маси били подчинени на волята и закона на поробителите.Постепенно на Балканите се разпространява римската култура,която оказва силно влияние на тракийския етнос в продължение на четири столетия.За тези изключително драматични събития,станали в тракийските земи преди 2000 г.,историята разполага с оскъдни данни.Поради това всяка историческа находка от този период има важно историческо значение.В този смисъл може да бъде разгледана и находката от сребърни монети,намерена случайно от Цвятко В.Опчов през 1952 г. източно от Камено поле.Находката съдържа сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми,сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие.Монетите са от втори и първи в.пн.е. и по всичко изглежда са били съкровище на богат тракиец в м.Осен-Интересни и красиви изображения имат тетрадрахмите.Върху лицевата страна на монетите,в средата на македонски щит,е изобразена главата на богиня Артемида.На обратната страна на монетите е представен кривакът на Херкулес,когото македонците почитали като свой митически родоначалник.Над кривака и под кривака има надпис на старогръцки-"Македонон протес"(Първа македонска област) Този вид монети са сечени след ликвидиране на македонската самостоятелност от Рим-втори век пр.н.е.Заравянето на тези монети в земята е свързано с бедствие или събитие в края на първи век пр.н.е.,когато римляните нападнали земите на траките.Притежателят на монетите не имал възможност да ги вземе обратно(Вероятно убит) и те останали в земята до наши дни..Въпреки всичко това животът в тракийското селище в м.Осен продължил и по време на римското господсво.Това се потвърждава и от многобройните находки,намерени тук при полска работа:върхове на копия и стрели от желязо,римски тухли и покривен материал,глинени съдове и много монети с образите на римски императори от първи до четвърти век на н.е.Намерени са и няколко плочи с латински надпис.Върху каменна плоча от третия век е запазено името на римския войник Муциан у името на тракиеца Дуразис.
На 4 км.източно от Камено поле,на скалистата височина Камарата,има останки от римско укрепление.На повърхноста се виждат основи на крепостни стени,зидани от ломени камъни и хоросанова спойка.Намират се отломъци от римски тухли и керамика,върхове за стрели и много монети.Едни бъдещи разкопки ще ни дадат по-добра престава за плана на тази крепост и нейната по точна хронология.(В годините след демокрацията 1990 г.иманяри плъзнаха навсякъде и разкопаха могили и селища,това което намериха и продадоха на безценица е изцяло изгубено за историята)
Населението на античните селища при Камено поле преживяха нашествията на варварските племена,които се зареждат едно след друго от средата на третия до края на шестия век.През шестия и седмия век по нашите земи се настаняват завинаги славяни и прабългари.В 681 г. славяни,прабългари и оцелелите през вековете траки създават българската държава и народност.Събраните археологически материали сочат определено,че днешното с.Камено поле е основано по време на първата българска държава.Първоначално селото се е намирало източно от средновековната(Пустата)църква.На това място и сега се разкриват останки от жилища,бетов инвентар и керамика,характерни за периода от осми до единадесети век.В един гроб от същата местност са намерени обеца и пръстени от бронз,които датират от същото време.Наблизо е открит втори гроб от християнско погребение,а върху скелета е намерен бронзов кръст енколпион.Тази находка заслужава повече внимание поради изключителната рядкост на този вид кръстове по нашите земи.Най старите кръстове енколпиони се отнасят към шести век и тяхната родина е Палестина.Кръста от Камено поле е съставен от две кухи половинки,в които са поставяни части от мощи и поради това той е носен от вярващите на шията,като реликварий.В българските земи тези кръстове са пренесени първоначално от поклоници,но по късно са работени у нас,като е запазена първоначалната им форма и украса.
== Религии ==
| |||