Андрей Вишински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
'''Андрей Януаревич Вишински''' ({{lang-ru|Андре́ѝ Януа́рьевич Выши́нский}}) e [[съветски]] [[юрист]] и [[политикдипломат]], най-известен с това, че е бил [[генерален прокурор на СССР|държавен прокурор]] (1935-1939) ина [[външенсталин]]овите министър[[Московски на СССРпроцеси|съветскипублични външен министърпроцеси]] (1949-1953) в първите години наи [[СтуденаНюрнбергски война|Студената войнапроцеси]] и(след [[КорейскаВтората война|Корейскатасветовна война]].), той също така Създавасъздава законова теория, използвана от [[Йосиф Сталин]] при провеждането на [[Големия терор]] в края на 30-те години. УчастваВишински е [[външен министър на СССР]] (1949-1953) в провежданетопървите години на [[НюрнбергскиСтудена процесивойна|НюрнбергскитеСтудената процесивойна]] следи [[ВторатаКорейска световнавойна|Корейската война]].
 
== Биография ==
 
Бащата на Андрей Вишински, Януарий Феликсович Вишински, произлиза от старинен [[Полша|полски]] род и работи като [[провизор]] ([[Фармацевтика|фармацевт]]), собственик на аптека <ref>{{ru икона}} [http://ru.rodovid.org/wk/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C:154744 Януарий Феликсович Вышинский (Wyszyński)]</ref>, а майка му е учителка по музика, и двамата са католици. Малко след раждането му тя се премества в [[Баку]], където АндрейВишински завършва гимназия. През 1901 е приет в Юридическия факултет на [[Киевски университет|Киевския университет]] и го завършва чак през 1913 (прекъсва учение заради студентски бунтове), оставен е в катедрата за подготовка на професура, но е отстранен от администрацията като политически ненадежден. През 1903 година постъпва в [[меншевики|меншевисткото]] крило на [[РСДРП]]. Участва в революцията през 1905 година в Баку. В началото на 1908 е осъден от [[Тифлис]]кия съд за произнасяне на реч срещу правителството. Прекарва една година в Баиловския затвор, където дели една килия със [[Сталин]]. След завършване на обучението си преподава руска литература, география и латински в Баку в частна гимназия до 1915 година. През 1915 пристига в Москва, където се занимава с адвокатска практика, като помощник на знаменития по това време адвокат П. Н. Малянтович <ref>{{ru икона}} [http://www.whoiswho.ru/old_site/russian/Curnom/22005/av.htm Андрей Вышинский и его дела]</ref>.
 
През 1901 е приет в Юридическия факултет на [[Киевски университет|Киевския университет]], но го завършва чак през 1913 (прекъсва заради студентски бунтове), оставен е в катедрата за подготовка на професура, но е отстранен от администрацията като политически ненадежден. През 1903 година постъпва в [[меншевики|меншевисткото]] крило на [[РСДРП]] и участва през 1905 в революцията в Баку, за което е затворен и в началото на 1908 е осъден от [[Тифлис]]кия съд - за произнасяне на реч срещу правителството. Прекарва една година в Баиловския затвор, където дели една килия с [[Йосиф Сталин]], с който водят там идеологически диспути <ref>{{en икона}} Arkady Vaksberg, ''The Prosecutor and the Prey: Vyshinsky and the 1930's Moscow Show Trials'' (London: Weidenfield and Nicolson, 1990), pp. 15-21</ref>. След завършване на обучението си преподава [[руска литература]], [[география]] и [[латински]] в Баку в частна гимназия до 1915 година. През 1915 пристига в Москва, където се занимава с адвокатска практика, като помощник на знаменития по това време адвокат П. Н. Малянтович <ref>{{ru икона}} [http://www.whoiswho.ru/old_site/russian/Curnom/22005/av.htm Андрей Вышинский и его дела]</ref>.
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция през 1917]] е назначен като комисар на полицията на [[Якиманка (район на Москва)|Якиманския район]], тогава подписва разпореждане за незабавното изпълнение в доверената му територия от Временното правителство за издирване, арестуване и предаване на съд като немски шпионин на [[Владимир Ленин]]. През 1920–1921 преподава в [[Московски държавен университет|Московския университет]] и е декан в Икономическия факултет на [[Руски икономически университет Г. В. Плеханов|Института по национално стопанство „Плеханов“]].
 
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция през 1917]] е назначен като комисар на полицията на [[Якиманка (район на Москва)|Якиманския район]], тогава подписва разпореждане за незабавното изпълнение в доверената му територия от Временното правителство за издирване, арестуване и предаване на съд като немски шпионин на [[Владимир Ленин]]., Презв 1920–1921съответствие преподавас врешението на [[МосковскиВременно държавенруско университетправителство|МосковскияВременното университетруско правителство]]. иПрез е1920 декансе включва в Икономическия факултет на [[Руски икономически университет Г. В. Плеханов|Института по национално стопанство „Плеханов“Болшевики]]те.
От 1923–1925 е [[прокурор]] във Върховния съд и едновременно с това — професор в [[МГУ]] във катедрата по углавно съдопроизводство. От 1925–1928 година е ректор на Московския държавен университет (тогава I МГУ).
 
През 1920–1921 преподава в [[Московски държавен университет|Московския университет]] и е декан в Икономическия факултет на [[Руски икономически университет Г. В. Плеханов|Института по национално стопанство „Плеханов“]]. От 1923–1925 е [[прокурор]] във Върховния съд и едновременно с това — професор в [[МГУ]] във катедрата по углавно съдопроизводство. От 1925–1928 година е ректор на Московския държавен университет (тогава I МГУ). През 1928 е председател на т. нар. [[Специално съдебно присъствие на Върховния съд на СССР]] в [[Шахтинско дело|Шахтинското дело]]. От 1928–1930 оглавява Главното управление по професионално образование. През 1928–1931 е член на колегията на Народния комитет за просвещението на [[РСФСР]]. Завежда учебно-методичен сектор на Народния комитет за просвета и замества председателя на Държавния учебен съвет. През 1930 е председател на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР по [[дело Промпартия|делото „Промпартия“]].
През 1928 е председател на т. нар. [[Специално съдебно присъствие на Върховния съд на СССР]] в [[Шахтинско дело|Шахтинското дело]].
 
От 11 май 1931 е прокурор на [[РСФСР]]. От юни 1933 е заместник прокурор, а от март 1935 до май 1939 — прокурор на СССР и правен ръководител на сталиновата Голяма чистка. Той е широко, но грешно, цитиран за принципа "признанието на обвинения е кралица на доказателството", въпреки неговата монография Теория на юридическите доказателства в съветското правораздаване(която е наградена със Сталинова награда през 1947), в която се твърди точно обратното.
От 1928–1930 оглавява Главното управление по професионално образование. През 1928–1931 е член на колегията на Народния комитет за просвещението на [[РСФСР]]. Завежда учебно-методичен сектор на Народния комитет за просвета и замества председателя на Държавния учебен съвет. През 1930 е председател на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР по [[дело Промпартия|делото „Промпартия“]].
 
От 11 май 1931 е прокурор на РСФСР. От юни 1933 е заместник, а от март 1935 до май 1939 — прокурор на СССР. Иска преразглеждане на решението за изселване от [[Ленинград]], което се е състои след убийството на [[Сергей Киров]], на бившите дворяни, сенатори, генерали, интелигенция, лишените от политически и граждански права. Повечето се връщат в Ленинград, като са им възстановени всички права. Успява да се сдобие с отмяна на присъди, издадени в по силата на закона от 7 август 1932 (т. нар. [[Закон за трите класа]]), засегнал селското население на СССР; настоява и за преразглеждане на делата на инженерите и техниците от въгледобивната промишленост, осъдени в т. нар. „Отраслови дела“, свързани с главното дело „Промпартия“, както и на осъдените в самото дело „Промпартия“ и за реабилитацията им <ref>{{ru икона}} [http://malchish.org/lib/Stalin/Jupel.htm Сабов, Александр. Жупел Сталина.]</ref>.
 
Работи като прокурор на трите Московски дела 1936–1938. Разпространената легенда, според която Вишински твърдял, че самопризнанието на обвиняем е най-доброто доказателство, в действителност е безпочвена. В своя капитален труд той декларира обратния принцип:
Ред 46:
== Източници ==
<references />
{{превод от2от 2|ru|Вышинский, Андрей Януарьевич|en|Andrey Vyshinsky|31838719|423540700}}
 
== Външни препратки ==