Андрей Вишински: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
}}
'''Андрей Януаревич Вишински''' ({{lang-ru|Андре́ѝ Януа́рьевич Выши́нский}}) e [[съветски]] [[юрист]] и [[
== Биография ==
Бащата на Андрей Вишински, Януарий Феликсович Вишински, произлиза от старинен [[Полша|полски]] род и работи като [[провизор]] ([[Фармацевтика|фармацевт]]), собственик на аптека <ref>{{ru икона}} [http://ru.rodovid.org/wk/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C:154744 Януарий Феликсович Вышинский (Wyszyński)]</ref>, а майка му е учителка по музика, и двамата са католици. Малко след раждането му тя се премества в [[Баку]], където
През 1901 е приет в Юридическия факултет на [[Киевски университет|Киевския университет]], но го завършва чак през 1913 (прекъсва заради студентски бунтове), оставен е в катедрата за подготовка на професура, но е отстранен от администрацията като политически ненадежден. През 1903 година постъпва в [[меншевики|меншевисткото]] крило на [[РСДРП]] и участва през 1905 в революцията в Баку, за което е затворен и в началото на 1908 е осъден от [[Тифлис]]кия съд - за произнасяне на реч срещу правителството. Прекарва една година в Баиловския затвор, където дели една килия с [[Йосиф Сталин]], с който водят там идеологически диспути <ref>{{en икона}} Arkady Vaksberg, ''The Prosecutor and the Prey: Vyshinsky and the 1930's Moscow Show Trials'' (London: Weidenfield and Nicolson, 1990), pp. 15-21</ref>. След завършване на обучението си преподава [[руска литература]], [[география]] и [[латински]] в Баку в частна гимназия до 1915 година. През 1915 пристига в Москва, където се занимава с адвокатска практика, като помощник на знаменития по това време адвокат П. Н. Малянтович <ref>{{ru икона}} [http://www.whoiswho.ru/old_site/russian/Curnom/22005/av.htm Андрей Вышинский и его дела]</ref>.
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция през 1917]] е назначен като комисар на полицията на [[Якиманка (район на Москва)|Якиманския район]], тогава подписва разпореждане за незабавното изпълнение в доверената му територия от Временното правителство за издирване, арестуване и предаване на съд като немски шпионин на [[Владимир Ленин]]. През 1920–1921 преподава в [[Московски държавен университет|Московския университет]] и е декан в Икономическия факултет на [[Руски икономически университет Г. В. Плеханов|Института по национално стопанство „Плеханов“]].▼
▲След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция през 1917]] е назначен като комисар на полицията на [[Якиманка (район на Москва)|Якиманския район]], тогава подписва разпореждане за незабавното изпълнение в доверената му територия от Временното правителство за издирване, арестуване и предаване на съд като немски шпионин на [[Владимир Ленин]]
През 1920–1921 преподава в [[Московски държавен университет|Московския университет]] и е декан в Икономическия факултет на [[Руски икономически университет Г. В. Плеханов|Института по национално стопанство „Плеханов“]]. От 1923–1925 е [[прокурор]] във Върховния съд и едновременно с това — професор в [[МГУ]] във катедрата по углавно съдопроизводство. От 1925–1928 година е ректор на Московския държавен университет (тогава I МГУ). През 1928 е председател на т. нар. [[Специално съдебно присъствие на Върховния съд на СССР]] в [[Шахтинско дело|Шахтинското дело]]. От 1928–1930 оглавява Главното управление по професионално образование. През 1928–1931 е член на колегията на Народния комитет за просвещението на [[РСФСР]]. Завежда учебно-методичен сектор на Народния комитет за просвета и замества председателя на Държавния учебен съвет. През 1930 е председател на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР по [[дело Промпартия|делото „Промпартия“]].▼
От 11 май 1931 е прокурор на [[РСФСР]]. От юни 1933 е заместник прокурор, а от март 1935 до май 1939 — прокурор на СССР и правен ръководител на сталиновата Голяма чистка. Той е широко, но грешно, цитиран за принципа "признанието на обвинения е кралица на доказателството", въпреки неговата монография Теория на юридическите доказателства в съветското правораздаване(която е наградена със Сталинова награда през 1947), в която се твърди точно обратното.
▲От 1928–1930 оглавява Главното управление по професионално образование. През 1928–1931 е член на колегията на Народния комитет за просвещението на [[РСФСР]]. Завежда учебно-методичен сектор на Народния комитет за просвета и замества председателя на Държавния учебен съвет. През 1930 е председател на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР по [[дело Промпартия|делото „Промпартия“]].
Работи като прокурор на трите Московски дела 1936–1938. Разпространената легенда, според която Вишински твърдял, че самопризнанието на обвиняем е най-доброто доказателство, в действителност е безпочвена. В своя капитален труд той декларира обратния принцип:
Ред 46:
== Източници ==
<references />
{{превод
== Външни препратки ==
|