Магн Максим: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Магн Максим''' ({{lang-la|Flavivs Magnvs Maximvs Avgvstvs}}) е изтъкнат военачалник на [[Западната Римска империя]] и римски [[император]] в периода [[383]] - [[388]]. Знае се че е родом от [[Испания]] и служи като командир на войските в [[Британия]] по времето на император [[Грациан]], срещу когото оглавява метеж.
 
След бягството и смъртта на Грациан, МагнусМагн МаксимусМаксим узурпира императорската власт в Британия, [[Галия]], Испания и [[Африка]], като се споразумява с източният владетел [[Теодосий I]] и [[Валентиниан II]] който остава начело в [[Италия]], [[Илирия]] и Африка. Новият император на Запада установява своята резиденция в [[Трир]] и обявява сина си [[Флавий Виктор]] за цезар и наследник.
 
За кратко време става популярен владетел, въпреки че дължи успеха си на съюза с [[алемани]]те. Той е първият император който официално осъжда еретици. Издава едикт с който защитил правото на [[евреи]]те да имат синагога в [[Рим]].
 
През [[387]] г. след нов конфликт войските на МагнусМагн МаксимусМаксим влизат [[Рим]] а Валентиниан II търси помощ от Теодосий, източния император, който поддържа правото му над трона и започва кампания на запад. В същото време [[франки]]те нападат границата по [[Рейн]]. С помощта на варварски наемници МагнусМагн МаксимусМаксим е победен в [[Илирия]] и Италия, а при [[Аквилея]] се предава на победителя и по-късно е екзекутиран. Синът му споделя подобна участ.
 
В преданията на британските [[келти]] Магн Максим (Магнус Максимус) остава под името [[Максен Уледиг]]<ref>Бересфорд Елис, Питър. Кратка история на келтите. Унискорп. София. 2008. стр. 112</ref>.
 
<br clear="right"/>