Беседа:Пещерен лъв: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
:::: Има и един подвид, т. нар. европейски лъв (Panthera leo europaea), който е населявал Балканския полуостров, Мала Азия и Кавказ до около 10-ти век, за който все още не е ясно дали е по-близък до азиатския подвид или са останки на пещерния лъв. В някои наши текстове се среща като планински лъв, няма нищо общо с пумата, точно него наричат Европейски лъв, срещал се е и по Германско чак, изчезнал вид е, отличава се с петниста окраска и т.н., едно от последните места, по които се е срещал са именно тук на Балканите. Това е левът от герба ни до 1991 и в други наши по-стари гербове и картини, който е изобразен и до Мадарския конник (изсечен през VІІІ век!). Според мен е по-близък до персийския лъв, но не е негова европейска популация.[[Потребител:L. Kareli|L. Kareli]] 16:31, 15 май 2011 (UTC)
::::: Ще се радвам някой да посочи исторически извор освен Херодот (V в. пр. н.е.), който да споменава за лъвове на Балканите. - [[Потребител:Blackwolf|Blackwolf]] 22:07, 17 май 2011 (UTC)
:::::: Към 300 г.пр.н.е. Аристотел също споменава за лъвове на Балканите, описва лъвовете като потвърждава границите, които Херодот е определил век по-рано: "По тези места има много лъвове и диви говеда, бикове, чиито преголеми рога се занасят и у гърците. Границата на лъвовете е реката Нестос (дн. Места), която тече през Абдера, и реката Ахелой, която тече през Акарнания, защото на изток от Нестос никъде не се среща лъв в цяла отсамна Европа, а също и в останалия материк на запад от Ахелой, лъвовете се въдят само между тия две реки. По време на похода на Ксеркс и сина му Дарий I покрай Егейско море, когато станували около Кожух планина, лъвове нападали камилите им през нощта: "По пътя лъвове нападнали камилите му, които носели припаси. Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали само камилите. Чудя се на причината, която е карала лъвовете да се въздържат от всичко друго, а да нападат само камилите, при все че по-рано те не са виждали това животно, нито са го познавали." Така че ловна сцена с лъв в Тракия, а оттам пренесено като мотив в Мизия е нещо нормално, но ловна сцена с лъв отвъд Дунав е невъзможно. Ксенофонт (440-355 г. пр.Хр.) също уверява, че лъвове живеят около и по планините над Македония, а Плутарх (46-120 г.) разказва как цар Котис “подарил лъв от своя страна на едного, който му подарил пантера”. Според Плутарх едно от любимите занимания на Александър Македонски е било именно ловуването на лъвове. Възседналата лъвица Бендида от Рогозенското съкровище и някои зооморфни изображения по Луковитското показват, че тракийските майстори са знаели как изглежда животното. Богинята Аксерос, която по-късно се асоциира с древногръцката богиня Деметра или Сибила се изобразява навсякъде с придружаващи я лъвове. Има римски сведения за лъвове на балканите от 1-2 век сл.Хр. Предполага се, че последните екземпляри изчеват някъде към 9-10 век. В плитки пещери в скалите на възвишенията Рупите до Петрич, намериха цял скелет на пещерен лъв в една от тях и отделни кости в други. Значи освен Херодот, Ксенофонт, Аристотел, Плутарх и римляните потвърждават че е имало лъвове на Балканите. Унищожени са най-вече от гърците, македонците и римляните. - [[Потребител:L. Kareli|L. Kareli]] 14:51, 18 май 2011 (UTC)
<references/>
| |||