Робърт Дал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
Робърт Алан Дал(роден на 19 декември 1915),е заслужил оттеглил се професор на политическите науки в университета в Йеил,където той става Ph.D. в политическа наука през 1940.Той е предишен президент на американската асоциация на политическите науки и е един от най-изявлените политически учени,които пишат днес.
Дал е често описван като ,,Доайен'' на американските политически учени.Той спечелва тази титла с трудовете си с неговото изключително интелектуално водачество,което се разспространява през голяма дисциплина и фактът че много изявени политически учени са били негови ученици.В късните години на 1950 и ранните на 1960 той има диспут с Райт Милс за вида на политиката в САЩ.Мил поддържа мнението,че американските правителства на единен и демографски тесен елит.Дал отговаря,че има много включени елити,които трябва да работят в съревнование и в компромис един с друг.Ако това не е демография в популистки смисъл,Дал участва в спора,това е най-малкото полиархия(плурализъм).В може би най-известния му труд ,,Кой управлява’’(1961),той изучава структурите на властта(и формални и неформални) в град Ню Хевън(Кънектикът),като случай за изучаване и открива за това подкрепа неговия възглед.От късните 1960 нататък неговите заключения са успорени от учени като Г.Уилям Домхоф и Чарлс Линдсбом(приятел и колега на Дал).В следващите години трудовете на Дал приемат по-песимистичен тон.В ,,колко демократична е американската конституция’’?(2001) той спори,че конституцията е много по-малко демократична отколкото трябва да бъде дадена,че нейните автори са действали от позиция на дълбоко невежество за бъдещето.Той добавя,че много малко или нищо може да бъде направено.(,,Недостатък от някакъв конституционен провал,който аз нито предвиждам и разбира се не желая’’)
Ред 7:
Един от неговите най-важни приноси е обяснението от разнообразието от власт,които той определя като ,,А’’ успява да накара ,,Б’’ да върши това,което ,,А’’ успява да иска.Дал предпочита по-неутрални термини на влияние(Майкъл Роскин),които той нарежда в класификацията от най-доброто към най-лошото.
1.Рационално убеждаване-най-хубавата форма на влияние,която означава да се казва истината и защо човек трябва да върши нещо така както вашият лекар ви убеждава да спрете пушенето.
2.Манипулативно убеждаване-една степен по-надолу-означава да се лъже и да се предвижда някои,за да свърши нещо
3.Подстрекателство-още по-надолу означава да се предлагат награди или наказания за наказания някого да свърши нещо(напр.подкупване)
4.От позиция на силата-заплашване с жестоки наказания такива като затвор или загуба на работа.
5.Принуда-тя е сила,в която нямаш избор-ти трябва да свършиш каквото е необходимо.
6.Физическа сила-насилие придружено със заплаха за побой.
Така
Line 24 ⟶ 30:
1.Ефективно участие-гражданите трябва да имат адекватни и равни възможности да оформят техните препочитания за обществения дневен ред и да дават причини за последствия на едното над другото.
2.Равенство при гласуването при решителна фаза-всеки гражданин трябва да бъде уверен,че неговите или нейните решения ще бъдат считани като равни по тежест с решенията на другите.
3.Показателно разбиране-гражданите трябва да се ползват от обширни и еднакви възможности за откриване и потвърждаване какъв избор най-добре ще служи на техните интереси.
4.Контрол на дневния ред-демосът(хората) трябва да имат възможност да решат какви са политическите проблеми и какви трябва да бъдат дебатите.
5.Включителност-равенството трябва да важи за всички граждани вътре в щата.Всеки трябва да има справедлива част в политическия процес.
Вместо това
| |||