Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат
препратки
Ред 5:
Наречена е партия на "тесните социалисти" в противополжност на "широките социалисти". Те от своя страна получават името си заради "широкото разбиране" на марксизма, "широка работа" сред множество слоеве на обществото и заради "широките критерии" за членство в партията си.
 
БРСДП (т.с.) от своя страна тълкува [[Карл Маркс]] в буквален смисъл, съсредоточава работата си сред наемните индустриални работници и поставя високи критерии спрямо хората, които искат да ѝ станат членове.
 
БРСДП (т.с.) възприема за свой орган вестник "[[Работнически вестник]]", а за научно-теоретична трибуна - списание "[[Ново време]]". Под ръководството на партията и в тясна връзка с нея се създават [[Общ работнически синдикален съюз]] ([[1904]]) и [[Съюз на работническата социалдемократическа младеж]] ([[1912]]).
 
Партията преживява още две разцепления - с прогресисти и анархосиндикалисти, съответно през [[1905]] и [[1908]]. Въпреки това, влиянието ѝ нараства неколкократно. През [[1902]] печели 2 депутатски места, а през [[1914]] - 12. През [[1908]] получава 2600 гласа на общинските избори, а през [[1911]] - 13000. През следващите партията печели местните избори в редица общини - [[Самоков]], [[Сливен]], [[Дупница]], [[Плевен]], [[Варна]], [[Нова Загора]]. Привържениците на партията наричат управлението ѝ на тези общини - [[общински комуни]].
 
През 1912-1913 БРСДП (т.с.) се обявява против [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]] и издига идеята за [[Балканска федеративна република]]. Обявява се и срещу участието на България в [[Първата световна война]], застава на позициите на [[Цимервалдската левица]] за това "да се превърне империалистическата война в гражданска". Народните представители от нея гласуват против вземането на военни кредити. В международен план се противопоставя на [[социалшовинистките]] позиции на Втория интернационал по въпроса за войната. Води активна антивоенна агитация сред българските войници, най-вече на Солунския фронт.
 
Приветства [[Октомврийската революция]] в [[Русия]] през [[1917]] и все повече се сближава с болшевиките и [[Ленин]]. Разгръща агитационна кампания в тяхна подкрепа. Не успява да придаде организиран характер на [[Войнишкото въстание]] и да го оглави, въпреки че по-късно го оценява като опит да се свалят монархията и властта на буржоазията.
 
"Тесните социалисти" имат съществени идеологически разлики с руските [[болшевики]]. Те не поставят въпроса за скорошно вземане на властта посредством въстание, не приемат идеята за съюз със селячеството и не са съгласни с [[Диктатура на пролетариата|диктатурата на пролеталиата]] като основна цел на революцията[[революция]]та.
 
На своя XXII конгрес през [[1919]] партията се преименува в [[БКП (т.с.)]].