Питър Дракър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Кариера: + още инфо |
→Кариера: + още инфо |
||
Ред 32:
В резултат на направения анализ Дракър публикува книгата ''„Концепция за корпорацията“'' (1946). Книгата впечатлява публиката в корпоративните среди и това довежда до множество нови статии, книги, както и консултантски ангажименти на Дракър. Дженеръл Мотърс обаче не са особено развалнувани от направения научен анализ. В него Дракър предлага автомобилния гигант да преразгледа дългогодишните си политики на връзки с клиентите, дилът взаимоотношенията и отношенията към служителите. От своя страна председателя на Дженеръл Мотърс [[Алфред Слоун]] е толкова разтроен от книгата, че Дракър понататък признава: ''„Той просто се правеше, че тя не съществува. Никога не я е споменавал и никога не е позволявал да бъде споменавана в негово присъствие.“''<ref>Drucker, Peter F., ''Adventures of a Bystander'', p. 288, (1979)</ref>
Дракър осъзнава, че управлението е „либерално изкуство“, което се влива и черпи своята информация от интердисциплинарните поуки на [[история]]та, [[социология]]та, [[психология]]та, [[философия]]та, [[култура]]та и [[религия]]та.<ref name="druckerinstitute.com"/> Той също така силно вярва, че всички [[институция|институции]], включително и тези в [[частен сектор|частния сектор]], носят отговорност за цялото [[общество]]. Въз основа на тези възгледи той написва книгата ''„Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“'' (1974). В нея той пише: ''„Ако ръководителите на нашите най-големи институции, и особено на бизнеса, не носят отговорност за общото благо, никой друг не може и не ще.“''<ref>Drucker, Peter F., ''Management: Tasks, Responsibilities, Practices'', p. 325, (1973)</ref>
Дракър силно се интересува от нарастващия брой на хората на умствения труд, а не толкова от хората на ръчния труд. Той е заинтригуван от служителите, които знаят повече по определени теми от своите началници и колеги. Подходите на Дракър работят добре в бизнес средата от втората половина на XX век. По това време, големите корпорации са разработели основните ефективни промишлени и управленски йерархии за масово производство. Изпълнителните директори на корпорациите считат, че знаят как да управляват максимално ефективно своите компании, а Дракър е този, който по симпатичен начин в своите литературни трудове им показва, че това не е точно така. Той предполага, че читателите му са интелигентни, рационални, трудолюбиви хора с добра воля. И дава пример, че ако някоя фирма се бори за оцеляването си, възможните причини за това вероятно са остарелите идеи, тясната концепция на проблема и вътрешните недоразумения.
По време на дългата си кариера като консултант, Дракър е работил за много корпорации сред които [[Дженеръл Мотърс]], [[Кока-Кола]]<ref>[http://ccdl.libraries.claremont.edu/cdm4/item_viewer.php?CISOROOT=/dac&CISOPTR=3583 The Drucker Institute Archives, Claremont, California. Box 35, Folder 51]</ref>, [[Ситигруп]], [[IBM]], [[Intel]]. Въпреки че той помага на много директори на корпорации да успеят, той е ужасен виждайки как възнагражденията на ръководните кадри в САЩ растат като балон и възлизат на стотици пъти над тези на средния работник. В статия от 1984 г. Дракър пише, че заплащането на ръководните кадри не трябва да надхвърля повече от двадесет пъти това на средния работник, противното би било ''„морално и социално недопустимо и ще плати висока цена за това“''.<ref name="bw2005"/>
Дракър работи като консултант за различни правителствени агенции в [[САЩ]], [[Канада]] и [[Япония]]. Той работи и с различни неправителствени организации с цел да им помогне да бъдат успешни, често предоставяйки услугите си безплатно. Сред многото организации които подпомага са [[Армия на спасението|Армията на спасението]] и [[Червеният кръст|Американския червен кръст]].
==Литературни трудове==
| |||