Захарий Круша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) форматиране, категория и др. |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
'''Захари Христо Икономович Круша''' e виден български [[Възраждане|възрожденец]], участник в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]], просветител, фолклорист, книжовник, учител, преводач. Син на самоковския свещенник Христо Круша и софиянката Мария Манчева. Роден е в [[Самоков]] на 11.ІІ.1808 или 1810 г. починал в София на 18.ХІ.1881г. По голямата част от живота и дейността му са в [[София]]. ▼
| име = Захари Икономович - Круша
| портрет = dot.png
| портрет-описание =
| px =
| описание = Български просветител и учител
| наставка =
| роден-дата = [[11 февруари]] [[1808]]
| роден-място = [[Самоков]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[18 ноември]] [[1881]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
▲'''Захари
Учи в Самоков и при при [[Неофит Рилски]] в Габрово до 1829г. Същата година е назначен за учител в Самоков и учителстува тук в годините 1829-1832, 1854-1855 и 1860-1861. Преподова и в [[Копривщица]] 1833-1835 и 1857-1858г., [[Враца]] 1846-1849, [[Одрин]] 1855-1857, [[Панагюрище]] 1858-1859 и [[Радомир]] 1868-1870, но най-много в София 1839-1845, 1850-1853, 1862-1864, 1866-1867 и 1871-1877г. Подържа активна кореспонденция с учителя си Неофит Рилски, събира много богата лична библиотека, издирва фолклорни и етнографски материали, някои негови песни са включени в антологията на Огюст Дюзон ''„Chansones populaires inedites"'' ([[Париж]], 1875), други 17 песни, 288 пословици и поговорки и изследването му ''„Обичаи, които се держат от софийските жители и някои достопримечателни назначения"'' са част от ръкописния сборник на [[Найден Геров]] за българския фолклор. Ръкопис на гръцко-българска граматика съставена от него се съхранява в [[Народна библиотека|Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий"]]. Той превежд от гръцки ''„Календар, сочинен от знаменитаго астронома Казамия за лято 1854"'' издаден от Н.Карастоянов. Автор е на революционната песен ''„България се оплакува на Росия и Сербия за освобождение"'' - конфискувана в 1861 г. от турската власт. В 1839 год., на май 2, въвежда в [[София]], в софийското училище при църквата „[[Света Неделя]]“ Бел-Ланкастерската известна у нас като взаимно-учителната метода, усвоена от него в Габрово при Неофит Рилски.▼
==Биография==
На него е наречена улица в София до 19-та гимназия "Елин Пелин" и 139-то ОУ "Захари Круша" в кв. Лозенец.▼
Захари Икономович е роден на 11 февруари 1808 г. в гр. Самоков. Син на самоковския свещенник Христо Круша и софиянката Мария Манчева. Учи в Самоков и при [[Неофит Рилски]] в Габрово до 1829 г.
===Учител===
Работи като учител в Самоков (1829-1832, 1854-1855 и 1860-1861). Преподова в [[Копривщица]] (1833-1835 и 1857-1858), [[Враца]] (1846-1849), [[Одрин]] (1855-1857), [[Панагюрище]] (1858-1859) , [[Радомир]] (1868-1870) и [[София]](1839-1845, 1850-1853, 1862-1864, 1866-1867 и 1871-1877). На 2 май 1839 год. започва въвеждането в софийското училище при църквата „[[Света Неделя]]“ Бел-Ланкастерската метода,известна у нас като взаимно-учителна. Усвоена е от него в Габрово при Неофит Рилски.
===Просветител===
▲
▲На него е
==Външна препратка==
* http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1209&nxt=1&update=all
[[Категория:Българско Възраждане]]
[[Категория:Български възрожденци]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Софийски въжрожденци и революционери]]
[[Категория:София]]
| |||