По принцип с израстването на младите животни производството на лактаза постепенно затихва и те вече не могат да усвояват лактозата. Това вероятно е адаптационен механизъм за предизвикване на отбиването на малките. Тази загуба на лактаза при узряванесъзряване е също и нормалната особеност при повечето възрастни хора. Много хора с произход от [[Европа]], [[Близък изток|Близкия изток]], [[Индия]] и [[масаи]]те в [[Източна Африка]] имат вариант на гена за лактаза, който не се изключва след кърмачеството. Тази адаптация е довеларезултат доот доенедоенето на [[овца|овце]], [[говедо|говеда]], [[коза|кози]] и [[бивол]]и. Процесът на запазване на кърмаческите характеристики при възрастните е един от най-простите пътища на адаптация и се нарича [[неотения]]. Наблюдението, че поне част от хората са се адаптирали към лактозата в диетата на възрастните<ref>Robert D. McCracken, "Lactase Deficiency: An Example of Dietary Evolution," ''Current Anthropology'' 12 (Oct.-Dec. 1971, pp. 479-517) и Norman Kretchner, "Lactose and Lactase," ''Scientific American'' 277 (Oct. 1972, pp. 71-78)</ref>, може да хвърли съмнение върху някои аргументи на защитниците на [[Палеолитна диета|палеолитната диета]], които твърдят, че човешките метаболическиметаболитни нужди не са се променили от последния [[ледников период]] насам.<ref>Виж например Cordain, L, SB Eaton; A Sebastian; N Mann; S Lindeberg; BA Watkins; JH O'Keefe; J Brand-Miller (2005). "Origins and evolution of the Western diet: health implications for the 21st century". ''American Journal of Cinical Nutrition'' 81: 341-354.</ref>
